Кралят-маг

— Ще ме екзекутират, разбира се. Но ще умра щастлив и ще се издигна на Колелото затова, че съм служил на толкова красива жена.

— Престани да се опитваш да ме успокоиш, по дяволите!

— Моля за извинение.

Понечих да добавя, че не аз съм този, който я оскърби, но за щастие си задържах езика зад зъбите. Бяхме сами, в една от градините. Бяхме излезли от балната зала, за да се успокоим, но явно не ставаше. Маран се загледа мълчаливо в нощта. След малко се обърна.

— Не, Дамастес. Аз трябва да се извиня. Глупава съм, да мисля, че ще отида при Чардън Шир. Той ще отрече, че е казвал такова нещо, и тогава аз ще изляза глупачката. Защо, в името на всички адове, винаги вярват на мъжа?

— Не знам. Може би защото мъжът прави законите.

— Добре, но е тъпо и е шибано! — гневът й се връщаше. Роклята й като че ли реагираше на яда й, защото змийските извивки направо кипяха по тялото й.

— Така е.

Не знаех какво да направя — вечерта беше съсипана. Реших, че трябва просто да напуснем, без да се вдига шум. Но вместо да го предложа, я прегърнах нежно и я притиснах до себе си.

Стояхме дълго така, без да проговорим. Дъхът й се учестяваше и успокояваше, докато се мъчеше да се овладее.

— Няма да се разплача — промълви тя до гърдите ми. — Няма да позволя на онзи кучи син удоволствието да види и една сълза!

Вдигна глава към мен и устните й се разтвориха. Целунах я и тя ме целуна пламенно. После се отдръпна.

— Предполагам, че щеше да ми каже колко е очарован от мен и дали желая да го посетя в спалнята му. Не ми направи впечатление на човек, който ухажва дълго жените, които иска.

— Но съм чувала и по-гадни намеци. Синовете на богатите си мислят, че могат да говорят като коняри, когато не искаш да изпълниш всичките им желания, и имат много странни представи какво би могла да желае една млада жена без придружител — на устните й се появи лека усмивка. — Въпреки че никога не съм ги получавала от особа с толкова висок сан като Чардън Шир. Предполагам, че трябва да се чувствам поласкана.

Изсмя се и смехът й беше искрен.

— Чудя се, дали този Мейлбранч се справя добре като сводник на Чардън Шир.

— Сигурно му е продал майка си и сестра си — отвърнах. Не й казах, че знам, че Мейлбранч е много повече от сводник — вече се бях уверил, че е специалистът на първия министър по най-мръсната работа.

— Ще ти кажа какво ще направим — заяви Маран. — Връщаме се и се забавляваме, и забравяме за калийците. Достатъчно приятно е тук, за да им позволя да развалят всичко.

Точно така и направихме. Чардън Шир и лакеите му ги нямаше, тъй че не беше невъзможно. И ставаше все по-лесно.