Кралят-маг
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-600-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-маг». Краткое содержание книги:
Дамастес, млад кавалерийски офицер и луда глава, и изключително надареният магьосник Тенедос е трябвало да загинат в планинска засада. Но враговете им са подценили удивителните сили на ясновидеца-чародей и храбростта на войника. Никой не е могъл да предвиди възникналото между тях приятелство — и как то ще промени историята.
Нуманция е империя в упадък, по границите й властват разбойници, в провинциите кипят бунтове, гражданите й се разкъсват от разногласия. Древни сили на тъмна магия избуяват навсякъде, а имперските водачи, хилавата Власт на Десетимата, не предприема нищо. Ала когато Тенедос и Дамастес започват да надиграват узурпатори и некроманти, се пръсва мълвата, че техният път е пътят на Провидението.
За Дамастес това е пътят към славата и към спечелената любов на една красива злощастна контеса. За Тенедос това е пътят към невъобразимите висоти на амбицията. А за Нуманция пътят им води към възраждане… в служба на Богинята на смъртта.
— Каква великолепна информация, ваше превъзходителство. Да можехме и ние да разполагаме с такава за всичко, което става в Кальо.
Чардън Шир се намръщи.
— Какво означава това?
Тенедос се усмихна и отвърна с тон, явно намекващ, че е неискрен:
— Ами, нищо повече от това, че не знаем почти нищо какво е да се живее във вашата страна или в столицата ви Полиситара, за която съм сигурен, че предлага великолепни условия за живот.
— Много добре, чародею. Виждам, че умеете да боравите не само с магия, за да отклоните удара. А сега, позволете аз да попитам с цялата откровеност, защо напоследък проповядвате, че трябва да бъда свален?
— Никога не съм твърдял такова нещо, сър — отвърна Тенедос. — Само си служех с вас като с пример за министри, които, изглежда, не обръщат много внимание на законните си управители.
— Това не е вярно — заяви Чардън Шир. — Правя всичко, което ми се нареди.
— Което ви се нареди, да. Но ако аз имах слуга, който прави само каквото му се каже и пренебрегва неизречената ми политика, щях да наредя да го набият и изгонят от служба при мен.
— Значи така искате да постъпи Властта на Десетимата с мен? — усмивката се беше махнала от устните на Чардън Шир и погледът му беше леден.
— Не бих дръзнал да говоря от името на държавните си водачи. Ако можех обаче, бих поискал от вас определени неща, преди да се върнете в Кальо.
— И какво бихте поискали?
— Официално да се откажете от претенциите на Кальо към Пограничните земи и да се съгласите да се включите с Дара в наказателна експедиция в Кайт, за да може най-сетне тази страна да се държи като покорна провинция.
— Това би означавало война.
— Не наричам война усмиряването на разбойници, които наричат себе си „държава“, но ако предпочитате този термин, така да бъде.
— И ако не се отзова за такъв поход? Властта на Десетимата изобщо не са ми намеквали за подобно нещо.
Тенедос го гледаше в очите, без да мигне, и не отвърна нищо. Чардън Шир първи отклони погледа си.
— Боя се, че лекият ни разговор задържа опашката — каза калиецът. — Може би ще е добре да си уредим среща, за да продължим тази беседа, преди да напусна Никиас.
— Цялото ми време е на ваше разположение — Тенедос се поклони и отстъпи встрани.
Дребният мъж отново прошепна в ухото му и аз се поклоних сдържано.
— Вие сте човекът, който е спасил чародея Тенедос, така ли?
— И той — мен.
— Пазете го добре, капитане — каза Чардън Шир. — С магия не разполагам, но мога да предскажа, че човек като него винаги ще флиртува с опасността.
— Благодаря за съвета, сър — и отстъпих встрани.
Очите на Чардън Шир блеснаха, щом погледна Маран.
— Контесо — поздрави я той след представянето. — Вие сте най-великолепното същество, което съм видял досега в Никиас. Благодаря ви, че ме почетохте с присъствието си.
Маран отвърна с реверанс и отидохме при Тенедос, който бе застанал на няколко крачки встрани. Расена сияеше цялата и не изглеждаше разстроена, че не са я заговорили.
— Виждате защо го обичам — каза тя, без да я питат. — Дребничкият ми магьосник е готов да отстоява всичко, в което е убеден.
Тенедос изглеждаше смутен от думите й. Очаквах да отговори, но той само погали замислено брадичката си.
— Знаете ли, онзи дребния, когото Чардън Шир е довел със себе си. Като жива папка с досиета е. Интересно. Изключително ценен в моменти като този, когато се срещаш с непознати, но възпитанието налага да ги познаваш.
— Сигурно можете да обучите Кутулу — казах аз.
— Не — отвърна Тенедос. — Той ще има други, по-важни задачи. Човек като този на Чардън Шир не трябва да има самоличност, нито душа, освен онова, което господарят му възлага.
Сложи маската си и си спомних какво ми беше казал в Саяна — че не съществува толкова чудовищна личност, от която да не можеш да научиш нещо.
— Е, след като встъпителният сблъсък приключи — каза той, — дали да не се позабавляваме, въпреки че танцувам малко тромаво? О, да. Още нещо, Дамастес. Готов съм да сложа на масата десет жълтици срещу едно копче от офицерската ти куртка, че изобщо няма да бъда поканен на разговор с Чардън Шир.
Ухилих се.
— Сър, само защото съм капитан не значи, че съм глупав. Никакъв облог.
— Лошо. Много обичам леките победи.