Червената кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-094-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Червената кралица». Краткое содержание книги:
Войната на розите бушува в Англия, а неумолимата съдба тласка към гибел гордата династия на Плантагенетите, разкъсвана от страсти, съперничества и омраза...
Наследница на династията Ланкастър, чийто герб е червената роза, Маргарет Боуфорт храни непоколебимото убеждение, че нейният род има Божествено право върху английския престол, и че самата тя е предопределена за величие. Нищо не може да сломи яростната ѝ амбиция – нито фактът, че баща ѝ се е опозорил като един от най-некомпетентните военачалници, нито дори съзнанието, че братовчед ѝ, крал Хенри VI, е несъмнено луд и неспособен да управлява страната.
Омъжена за първи път едва дванайсетгодишна, вдовица и майка на четиринайсет, Маргарет съсредоточава живота си в една цел –синът ѝ Хенри Тюдор трябва да стане крал, без значение какви ще бъдат последиците за нея, за Англия и дори за самото момче. Амбицията и фантстичната набожност изместват всякакви естествени пориви у Маргарет – тя преминава през бракове без любов, и политически сътресения, вперила поглед в английската корона, която все още е в ръцете на рода Йорк. Последният ѝ брак с безскрупулен интригант ѝ дава възможност да оглави заговора, довел до рухването на една династия.
И докато Ричард III, един оклеветен крал, се бори да съхрани мира и да излекува раните на Англия след гражданската война, опор-тюнисти, алчни аристократи и предатели копаят като къртици под престола му...
Тя вдига откровен поглед към мен, сякаш би ме приела за приятелка и съюзница, ако това е възможно.
– Говорят, че кралят е склонен да ме вземе за своя съпруга – казва тя.
– А би ли ви харесало това? – питам овладяно, но чувам как собственото ми сърце блъска в ушите ми от гняв заради оскърблението към моя син и към нашата фамилия.
Елизабет се изчервява до тъмно розово, става червена като шапчицата си.
– Решението не зависи от мен – казва тихо. – Майка ми трябва да уреди женитбата ми. А освен това, вече съм сгодена за сина ви. Такива неща се решават от майка ми и моите настойници.
– Моминското ви послушание ви прави чест, сигурна съм – казвам аз. Откривам, че не мога да сдържа студеното презрение в гласа си, и тя го долавя, отдръпва се леко назад и ме поглежда отново. Вижда яростта, изписана на лицето ми, руменината се отдръпва от лицето ѝ и тя пребледнява, сякаш ще припадне.
Точно в този момент съпругът ми влиза в стаята, последван от иконома, който носи виното и три чаши, схваща ситуацията за миг, и казва любезно:
– Опознавате ли се? Отлично.
След като тя изпива чаша вино заедно с нас, той я отпраща в личните ѝ покои и ѝ казва да си почине след уморителното пътуване. После си налива още една чаша, настанява се в един стол, същия като моя, протяга обутите си в ботуши крака към огъня, и казва:
– Съветвам те да не я тормозиш. Ако Ричард победи сина ти, ще се ожени за нея. Северът няма да въстане срещу него, ако той спечели голяма победа, и тогава тя ще бъде кралица, а ти никога няма да се измъкнеш от тази окаяна дупка.
– Едва ли би могло да се нарече "окаяна дупка", освен това не я тормозя – казвам аз. – Просто я попитах защо са я изпратили при мен, а тя предпочете да ми каже малко истина и малко лъжа, както би сторило всяко момиче, което не отличава едното от другото.
– Тя може и да е лъжкиня, а всъщност, според твоите определения, може и да е блудница, но ще бъде следващата кралица на Англия – казва той. – Ако синът ти връхлети като дракон от Уелс – знаеше ли, че вече се предава от уста на уста нова балада за дракона от Уелс? – тогава той ще трябва да се ожени, за да си подсигури подкрепата на сродниците ѝ от фамилията Йорк, независимо от нейното минало. Ако Ричард победи сина ти, както изглежда по-вероятно, тогава Ричард ще се ожени за нея по любов. И в двата случая, тя ще бъде кралица на Англия, а ти би проявила благоразумие, ако не я превърнеш в свой враг.
– Ще се отнасям с нея съвършено вежливо – казвам.
– Направи го – препоръчва ми той. – Но ме послушай, и направи нещо повече...
Чакам.
– Не се възползвай от този шанс да се държиш грубо с нея, защото, ако времената се променят, тя ще има надмощие над теб и може да ти върне грубостта. Трябва да даваш вид, че си на нейна страна, Маргарет. Не бъди жена от рода Боуфорт, изпълнена с наранена гордост – бъди Станли: застани на печелившата страна.
Май 1485
Пренебрегвам съвета на съпруга си, и постоянно дебна лейди Елизабет, а тя следи мен. Живеем заедно в заредено с напрежение мълчание, като две армии, заели позиции, отдъхващи преди битка.
– Като две котки върху покрив на конюшня – казва съпругът ми, много развеселен.
Понякога тя ме пита за новини от сина ми – сякаш бих ѝ разказала за унижението, което той трябваше да търпи във френския двор, за да набере средства и подкрепа за нападението си над Англия! Понякога я питам дали е получавала новини от сестрите си, все още в двора, а тя ми казва, че дворът ще се мести в Нотингам, мрачния замък в сърцето на Англия, където Ричард е избрал да чака атаката, за която знае, че предстои. По-младите момичета от рода Йорк ще бъдат изпратени в Шериф Хътън, за да бъдат пазени там на сигурно място, и знам, че Елизабет копнее да бъде с тях. Тя се подчинява безпрекословно на правилата на моето домакинство, и когато се моли, е толкова безмълвна и неподвижна, колкото и самата аз. Държах я с часове в моя параклис без закуска, но тя никога не промълви дори думичка в знак на възражение. Само става по-бледа, все по-изпита и по-изтощена в благоговейната тишина на личните ми покои, и предполагам, че дните ѝ се струват много дълги. Ако приличаше на розов цвят, когато влезе на кон през портата ми в червената си рокля за езда, то сега червената роза е избледняла, превръщайки се в бяла. Тя все още е красива, но сега отново е мълчаливата девойка, която майка ѝ отгледа в обвитото в сенки убежище. Имаше съвсем малко време на блясък и слава, бедното малко създание: много кратък миг, когато беше непровъзгласената кралица на един весел двор. Сега отново е сред сенки и тишина.