Червената кралица

Петнайсетте кораба отплават от Арфльор, финансирани от французите за унищожението на Англия, натоварени с последните отрепки на Европа, обучени и превърнати от швейцарски наставници в някакво подобие на армия, командвана от Джаспър и водена от Хенри, по-изплашен, отколкото е бил някога през живота си.

Той е стигал до английския бряг преди, и се е оттеглял, твърде изплашен, за да се изправи пред същия този враг, сигурен, че ще претърпи поражение. Сега отново има своя шанс, и знае, че този шанс ще бъде последен. Бретонците го подкрепиха преди, но той дори не слезе на суша. Французите го подкрепят сега, но няма да го направят отново. Ако се провали сега, никой вече няма да го последва. Ако се провали сега, ще прекара остатъка от живота си в изгнание – жалък претендент за престола, изкарващ прехраната си с просия.

Те плават през лятното море, ветровете са топли, водите – спокойни, нощта е кратка, а зората – ясна.

Ричард държи здраво Южните графства; не смеят да акостират на юг. Затова акостират колкото е възможно по-далеч на запад, в Дейл, в западен Уелс, та шпионите на Ричард да не ги забележат, надявайки се да привлекат поток от наемници, изгарящи от нетърпение да тръгнат в поход срещу тиранина, още преди той дори да узнае, че са в страната му.

Не се случва нищо подобно. Посрещат ги предимно с безразличие. Мъжете, които потеглиха с Бъкингамския херцог и бяха победени от дъжда, не искат да тръгнат отново на бой. Много от тях са верни на Ричард, някои от тях може дори да му изпратят предупреждение. Хенри, чужденец в страната, за чийто престол претендира, не може да разбира говора на уелсците с техния груб западняшки акцент. Той дори говори английски с бретонски акцент – бил е в чужбина прекалено дълго. Той е чужденец; а там не обичат чужденците.

Придвижват се на север предпазливо. Градовете, някогашни владения на Джаспър, отварят портите си заради стара обич и вярност; други се налага да заобиколят. Хенри призовава уелсците да подкрепят един Уелски принц. Но уелсците не се трогват от този призив от един млад човек, прекарал повечето от живота си в Бретан, който предвожда френска армия от осъдени престъпници.

Прекосяват река Севърн при Шрусбъри. Хенри ще признае, че се е опасявал да не би реката да е придошла – както някога същата река унищожи друг човек, разбунтувал се срещу Ричард, – но водата при брода е плитка, а вечерта – мека, и най-сетне те се озовават в Англия: раздърпана и зле организирана армия от френски затворници, германски наемници, и неколцина уелски авантюристи. И не могат дори да решат в коя посока би трябвало да поемат.

Отправят се към Лондон. Предстои им дълъг поход, ще прекосят по ширина западната част на страната, а след това ще тръгнат по протежението на долината на Темза, но и Джаспър, и Хенри вярват, че ако успеят да превземат Лондон, ще завладеят сърцето на Англия, и знаят, че Ричард е на север от тях и събира войските си при Нотингам.