Червената кралица

Пъхам писмото в огъня, останала без дъх от шока, и точно в същия миг чувам тропота на конски копита. Сякаш препускат петдесетина души. Отивам до обкования с олово прозорец на голямата зала и надзъртам навън. Виждам знамето на съпруга си и мъжете, облечени в неговата ливрея. Той язди едрия си кон начело на всички; а до него, върху едър и набит работен кон, с куртка, толкова протрита и излъскана от носене, че вече има цвета на светъл кестен, капитанът на стражата язди с допълнително седло; зад него, седнала странично и усмихваща се така, сякаш притежава половин Англия, се е настанила млада жена с костюм за езда от алено кадифе.

Именно цветът ме кара да изсъскам като котка и да отстъпя назад, за да не може тя да види побелялото ми, потресено лице, взиращо се през прозореца, докато тя критично оглежда къщата от горе до долу, сякаш я оценява, за да я купи. Яркочервеният цвят на роклята ѝ е това, което ме потриса. Дори още не мога да видя лицето ѝ, макар да зървам руса коса, прибрана под червената кадифена шапка. Именно този цвят ме кара да потреперя от гняв, още преди тя да е позволила на съпруга ми – съпругът ми, усмихващ се така, както не съм го виждала никога преди – да я повдигне и да я свали от седлото.

После споменът ме връхлита стремително. Годината, в която отидох за първи път в двора, беше годината, в която Маргарет Анжуйска, кралицата на Хенри VI, показа на света новия червен цвят: същото това ярко алено. Спомням си как кралица Маргарет, когато поглеждаше към долния край на голямата зала в кралския двор, не спираше поглед върху мен, сякаш не си заслужаваше да ми обръща внимание. Спомням си ужасно високата ѝ диадема и аления цвят на роклята ѝ. Спомням си как тогава изпитах същото, което изпитвам и сега – кипящото негодувание на жена, която заслужава най-висшето внимание, най-голямо уважение, и въпреки това е пренебрегвана. Лейди Елизабет дори още не е пристъпила прага ми, и въпреки това е избрала цвят, подходящ за жена, която иска да заплени всички. Още преди да е стъпила в къщата ми, съм сигурна, че ще отклони всички погледи от мен. Но съм твърдо решена тя да се научи да ме уважава. Тя ще узнае коя е по-добрата; кълна се в това. Божията сила е на моя страна; прекарала съм живота си в молитва и учение. Досега животът ѝ е бил изпълнен с лекомислие и амбиции, а майка ѝ не е нищо повече от вещица, която е извадила късмет. Тя ще се научи да ме почита в името Божие. Ще се погрижа за това.