Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
Болката на Салма отприщи страшна буря. Светкавици ослепиха Анаид и Селене и мрак ги погълна. Неимоверната сила и жестокост на Салма се разразиха в цялата си свирепа мощ. Чувстваха как ги сграбчва в ноктите си, как ги мачка, задушава ги и изцежда силите от телата им. Селене обгърна в прегръдките си Анаид, за да я защити, и дъщерята усети допира на скиптъра, който я привличаше неудържимо, като магнит. Без да се замисля нито за миг, изтръгна скиптъра от ръцете на майка си, размаха го силно над главата си и го насочи срещу Салма.
— О, скиптре! Унищожи безсмъртната и я върни от вечността в реалността на времето!
Оттук нататък всичко в съзнанието на Анаид се сля в неясен вихър от хаотични спомени. Спомени за ужасна експлозия, спомени за ръцете на Селене, които я дърпаха към слънчевия лъч и насила я накараха да се възкачи сама на него. Спомени за гласа на Криселда, която яростно убеждаваше Селене да я последва и да бягат заедно, като вземат и Аполо с тях, спомени за тях двете — Селене и Анаид, прегърнати и възседнали първия лъч на изгрева, все по-далеч от света без контрасти и без време, на път към ярката и ведра светлина.
Като стъпи на земята, Аполо измяука и поздрави изгряващото слънце на новия ден.
Глава тридесет и втора
Цената на пророчеството
Анаид ридаеше, вкопчена в Селене. Отново беше като малко дете, сгушено в обятията на майка си.
— Наистина ли я унищожих?
— Да, миличка, Салма се разпадна на части.
— Тогава значи…
Селене й посочи към небето, трепереща.
— Съвпадът на планетите настъпи. Наистина впечатляващо. Виждаш ли ги? Наредени са една зад друга. Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и, заедно с нас, Земята, Луната и Слънцето… Вече можеш да властваш? Ти си господарката.
Анаид се любуваше на невероятното природно явление, затаила дъх. Беше необикновено красиво, изумително.
С мъка откъсна очи от небосвода.
— Какво ще стане с леля Криселда?
Селене я погали по косите и се усмихна.
— Наскоро поглеждала ли си се в огледалото?
Анаид избърса сълзите си и поклати отрицателно глава. Един слънчев лъч леко кацна на главата й и кротко се настани.
— Косите в пламъци — промълви Селене развълнувана.
— Наистина ли? Червена ли ми е?
— Кога за последно използва твоя шампоан?
— Преди месец и половина или два.
— Трябва веднага да те боядисаме.
Анаид осъзна своята отговорност.
— Елена ме видя и разбра, предполагам, Карен също. Затова предупредиха Криселда, затова и Криселда се съгласи да продължи фарса за пред Салма.
— Възможно е.
Анаид беше неспокойна. Измъчваше я смътно подозрение.
— А защо Салма държеше точно Криселда да те елиминира?
Селене не се поколеба:
— За да не даде основание на графинята да я атакува. Графинята нямаше да позволи на Салма да ме унищожи, защото се нуждае от избраницата, за да оцелее. Тя вече гасне, силите й се изчерпват и единствено избраницата може да спаси живота й, тя държи ключа към безсмъртието й.
— И какъв е ключът към безсмъртието й?
— Скиптърът на властта, който ще й позволи да сложи край на рода Омар.
Анаид беше много изплашена. Погледна лъскавия скиптър в ръцете си.
— Дори не знам как го направих. Само произнесох думите, които ми внуши скиптърът.
Селене се замисли.
— С Деметер грижливо криехме тайната за истинската избраница. Никой не знае истината, може би само Валерия се досеща, по интуиция.
Анаид не беше на същото мнение:
— Не, беше убедена, че си ти. Всъщност всички вярваха, че ти си избраницата, с изключение на Гая.
Селене язвително се изхили и се изправи.
— Гая, представям си само колко ще се зарадва, когато разбере, че е била права!
Анаид също се изправи.
— Още не съм готова.
— Знам, Анаид, затова трябва да продължим да пазим тайната и да се крием, докато не настъпи моментът.
— Като дете косата ти тъмна ли беше?
— Да.
— Тогава как успя да заблудиш Криселда и всички останали?