Третото кралство

Той сви рамене с усмивка.

— Е как, търся помощ във връзка с пророчествата, Майко Изповедник, нищо повече. Аз съм просто смирен слуга на епископ Ханис Арк. Снабдявам го с пророчества, които да му помагат в управлението на провинция Фаджин. И може да се каже, на другите територии, които така скоро се присъединиха към него в търсене на напътствията, които той би могъл да им даде.

Естер се примъкна малко напред, все така играейки си с копчето. Посочи към Калан.

— Абат Драйър, страхувам се, че Майката Изповедник е доста болна. Самата тя е преминала през ужасни изпитания. Аз просто я наглеждах. Много е слаба и се нуждае от отдих.

Сигурна съм, че бихте желали тя да получи тази жизненоважна почивка, за да се възстанови възможно най-бързо. — Естер вирна лекичко брадичката си. — Убедена съм, че Господарят Рал ще ви бъде благодарен за проявеното разбиране към неотдавна преживените от съпругата му страдания и ще ви бъде признателен, ако я оставите да си отдъхне.

За момент Драйър впери поглед в жената с онази негова замръзнала усмивка, след което демонстративно се огледа наоколо.

— Господарят Рал… Значи, той е тук все пак, така ли? Разсякъл е онези мъртъвци на парчета, значи, сигурно е някъде наоколо. Бих искал лично да го поздравя от името на всички хора, които живеят не само в Стройза, а и в цялата провинция Фаджин, за помощта и проявената смелост във възпирането на тази така страшна заплаха. За пореден път се е проявил като защитник на невинните. Бих искал лично да му благодаря.

Естер прочисти гърлото си.

— Страхувам се, че му се наложи да замине… за кратко. Всеки момент трябва да се завърне. Убедена съм. Съвсем скоро.

— Разбирам. — Абатът приглади дрехата си. — Е, през това време… Самият аз притежавам известен лечителски талант. Най-добре да предложа услугите си, така да се каже, и да помогна на нашата скъпа Майка Изповедник.

— Ала Саманта вече… — Гласът на Естер заглъхна, щом той впери в нея свирепия си леден поглед.

Жената отстъпи крачка назад и той отново насочи вниманието си към Калан, като се приближи и коленичи до нея. Протегна ръка и докосна челото й. Тя отдръпна главата си назад, така че да не може да я достигне, и същевременно протегна ръка да го отблъсне.

— Няма да е необходимо. Сега се нуждая само от почивка.

Преди да успее да го спре, той отблъсна ръката й.

— Хайде, хайде, Майко Изповедник, не се стеснявайте да приемете скромното ми предложение да ви помогна. Ще отнеме само миг да видим дали има нещо, което бих могъл да сторя.

Той допря два пръста до челото й. Съсредоточи се и наведе глава.

— Само да проверя и да видя…

Лицето му придоби най-чудатото изражение. Той рязко вдигна очи и срещна погледа й.

В следващия момент крайчетата на устните му се разтеглиха във възможно най-тънката усмивка и той се наведе назад.

— Ами — каза накрая, — изглежда, неотдавна сте била лекувана. И то доста добре. Мога да го усетя. Долавям остатъчното действие от дарбата, чрез която са ви лекували.

Естер хвърли бърз поглед на Калан.