Третото кралство
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-827-2
- Переводчик: Деница Каракушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Третото кралство». Краткое содержание книги:
Морещицата леко се смръщи.
— Наистина ли? И защо?
— Очевидно не си запозната с опасността, която представлява Изповедникът за Морещиците… Или за жена, която се представя за такава.
— Опасност ли? От теб? — Тя отново се усмихна, този път, както изглежда, искрено развеселена. — Не смятам.
— Имаш ли някаква представа каква грешка е за Морещица да се опита да използва Агиела си срещу Изповедник? Последиците са повече от ужасяващи и това е известно на всички Морещици. Това е смърт, от която всички те безкрайно се страхуват.
— Нима? — Ерика наклони глава на една страна, а на лицето й беше изписано искрено любопитство. — Колко интересно. Е, не е нужно да използвам Агиел срещу теб, нали разбираш. Изглеждаш ми много слаба. — В очите й се появи заплашителен блясък. — Дори да беше в прекрасна форма, не мисля, че би ми се наложило да ползвам Агиела си, за да се справя с теб.
Калан не разбираше какво се случва, нито как се беше стигнало дотук, ала в този момент си даде сметка, че ще трябва да отприщи силата си върху тази жена и гледката изобщо нямаше да е приятна.
— Каниш се да прекрачиш граница, която никога повече няма да можеш да преминеш — предупреди я с убийствен глас Калан. — Предлагам ти да се откажеш още сега, Ерика, докато още имаш шанс.
— Нямам такова намерение, Майко Изповедник. Както ти казах, мога да се справя с теб без Агиела. По-важното обаче е, както ти казах и преди, че за теб съм Господарката Ерика.
Морещицата залюля Агиела на верижката и го подхвърли в юмрука си.
Това беше директна заплаха, враждебен акт, който беше стигнал твърде далеч. Поради някаква откачена причина тази жена не възнамеряваше да спре, докато не бъде възпряна от Калан.
В представите на Калан деянието вече беше извършено. Жената беше прекосила граница, от която нямаше връщане назад. Калан вече започваше да пуска силите си на свобода от оковите и да се приготвя да отприщи вродените си способности.
Морещицата изскърца със зъби.
— В този случай обаче предпочитам да използвам Агиела си.
След тези думи жената заби оръжието в корема на Калан.
Калан очакваше силата й да изригне и да прекрати нападението, преди да успее да бъде довършено дори. Очакваше да усети зашеметяващия удар на безшумен гръм, който щеше да разтърси стените и завинаги да промени същността на тази жена.
Вместо това тя зяпна от потресаваща болка, каквато беше изпитвала само няколко пъти в живота си.
Разтърсващият шок я зашемети и изкара въздуха й. Тя се преви на две над Агиела. Сякаш светкавица я беше разкъсала наполовина. Умът й се изпразни от всичко — остана само изпълнилото я докрай съзнание за ужасяващата всепоглъщаща предсмъртна болка.
Чу се как надава вик.
Усети как се свлича на пода.
Петдесет и седма глава
БОЛКАТА, ПРИЧИНЕНА ОТ АГИЕЛА, който вече дори не я докосваше, беше така съкрушителна, че разтърсващи пристъпи на страдание заливаха ума й и й пречеха да произведе мисъл и дори да си поеме дъх.
Объркана, дезориентирана и разтреперана от глава до пети, Калан се извъртя по гръб със свити към тялото колене и ръце, притиснати до пронизвания й от болка корем. През сълзи от едва ли не предсмъртни мъки тя вдигна поглед към жената, облечена в черна кожа, която се извисяваше неподвижна над нея и я наблюдаваше.
Тя надигна вежда.
— Та какво казваше?
— Как…? — Беше единственото, което Калан успя да продума насред все така пронизващата я болка, пулсираща във всяка жилка в тялото й.
Ерика сви рамене.
— Ами, както вероятно си се досетила до този момент, Майко Изповедник, силите ти не действат. За да представляваш заплаха за мен… каквато така картинно описа и в каквато от все сърце възнамеряваше да се превърнеш… силите ти трябва да действат. — Жестоката усмивка се беше завърнала. — Не смяташ ли така?
Калан не разбираше какво се случва. Беше й трудно да проумее дори най-простички неща. Заливаше я водопад от въпроси и недоумение, които замъгляваха мисълта й.
— Ала макар че тя не откликна на призива ти, силата е все още жива в теб и ти без колебание щеше да я използваш срещу мен, права ли съм? Опита се. Отдаде се на идеята. — Жената размаха пръст. — Това ми стигаше.
Калан не разбираше нищо. В този момент си даваше сметка единствено, че се намира в опасност и няма кой да й помогне.
Морещицата заби ботуша си в корема на Калан, точно над мястото, където я беше докоснала с Агиела си, и се наведе достатъчно близо, та да опре лакът в коляното й.
— А сега си моя.
Калан все още не беше способна да говори, а заради натиска на ботуша не можеше и да си поеме дъх докрай. Морещицата отмести крака си от корема й, изправи се и започна да върти заплашително Агиела между пръстите си.