Третото кралство

— Съжалявам, но не знаем. Както изглежда, след като са отвели двама ви с Ричард от бърлогата на Джит, хората, с които сте били, се опитали да излекуват раните ви, ала били нападнати, преди да успеят да приключат. По всичко личало, че поне някои от оцелелите са били отвлечени. Господарят Рал не знаеше кои от тях са загинали и кои може би са хванати в плен.

Хенрик бил заедно с тях в началото на нападението. След като онази жена, Кара, ви скрила под платнището, тя наредила на момчето да избяга и да се опита да намери помощ за вас двамата. За щастие, не след дълго той се озова тук.

Ние се втурнахме към мястото, а когато стигнахме, заварихме двама мъже да ви извличат от каруцата, в която бяхте скрити.

— Някои от нападателите ли? — попита Калан. — Били са още там?

— Не, бяха други.

— Как така други?

— Зная, че всичко ви звучи объркано — изпревари следващите въпроси на Калан Естер. — Може да се каже, че нападателите си бяха заминали, а тези мъже бяха бродяги, които просто се случиха наблизо.

— Разбирам. Предполагам, че има логика. А после какво стана?

— Та тези мъже се опитваха да убият Господаря Рал, а вас смятаха да вземат със себе си. Пристигнахме тъкмо навреме. Убихме единия, докато Господарят Рал, при все ужасните рани от ухапване от двамата мъже, успя да умъртви втория нападател.

— Добри духове… — прошепна Калан през пръстите си.

— И двамата бяхте в много лошо състояние. Сами… Извинете, Саманта… успя да излекува обикновените рани и наранявания, ала не можа да се справи с докосването на смъртта, което предсмъртният писък на Бръшлянената дева е оставил във вас. За тази цел според Господаря Рал ви е необходима помощта на другите… Зед и магьосницата… А те трябва да ви отведат обратно в Двореца, където ще могат да извършат това лечение.

— Добре — каза Калан, като се опитваше да не пропуска нито една подробност и да следва нишката на разказа, без да губи търпение. — Предполагам, че в това има известен смисъл.

Естер утешително положи длан на ръката й.

— Съжалявам, че се налага да ви го кажа, Майко Изповедник, ала ако този магьосник Зед и магьосницата Ничи не успеят да ви отведат до онова специално място в Народния дворец…

— Специално място ли? Какво имаш предвид под специално място?

Жената се намръщи леко, след което поклати глава.

— Съжалявам, ала не съм наясно с тези работи. Говореха за някакво поле. Мисля, че така беше — поле.

— Поле ли? Да не говориш за защитено поле? — предположи Калан.

Усмивка озари лицето на Естер, щом тя внезапно си припомни.

— Точно така. Защитено поле. — Ала усмивката й посърна. — Ако не ви отведат в това защитено поле, черната болест, плъзнала в телата ви, ще убие и двама ви. Джит в крайна сметка ще сложи ръка върху вас. Единствената ви надежда да се избавите от докосването на смъртта е приятелите ви да успеят да сторят онова, което само те могат да сторят, и при това да го направят там, в това защитено място.