Хладнокръвна ярост [bg]

— Защо?

— От това, което съм чел за работа в чужбина, най-важното нещо е откъде идваш — какво е семейството ти, какво е миналото ти, с кого се познаваш — а не какво можеш. А аз нямам кой знае какво семейство. Само мама и аз.

Казано равнодушно, без самосъжаление.

— Това по-рано ме притесняваше — продължи той. — Хората тук отдават голямо значение на произхода. Което означава да имаш пари, които да са поне две поколения стари. Сега обаче разбирам, че всъщност съм извадил късмет. Мама наистина ме подкрепяше и винаги съм имал всичко. А като се замислиш, на човек не му трябва кой знае колко, нали? Освен това виждам какво става с богатските хлапета, виждам ги в какви каши се забъркват. И точно затова уважавам Мелиса. Тя вероятно е едно от най-богатите момичета, в Сан Лаб, но не се държи като такава. За първи път се видяхме, когато тя дойде на вечеря в „Халбата“ с някакви нейни съученици, а аз помагах на мама да сервира. Всички други се държаха така, сякаш бях невидим. Мелиса обаче винаги намираше време да ми каже „моля“ и „благодаря“ и после, след като другите тръгнаха към паркинга, тя изостана и ме заговори — каза ми, че ме била виждала в Пасадина, където ходя да бягам понякога. Никакъв флирт — Мелиса не е такъв човек. Заговорихме се и тогава усетих това… отклика. Като че ли бяхме стари приятели. След това продължи да идва и станахме наистина добри приятели. Тя ми помагаше в много неща. И най-много от всичко искам и аз да мога да й помагам. Окончателно ли е това, че майка й?…

— Не — отвърнах. — Не е окончателно. Но положението не е никак розово.

— Това е наистина… ужасно. — Поклащане на главата. Драскане по ремъка. — Боже, ужасно е. Толкова ще й бъде трудно!

— Ти познаваше ли госпожа Рамп добре?

— Не съвсем. Миех й колите на всеки две седмици. Понякога идваше да им хвърли по един поглед. Но в интерес на истината трябва да кажа, че тя не се интересуваше много от тях. Веднъж казах, че това са страхотни коли, а тя отвърна, че май е така, но за нея те били само тенекия и гума. После веднага се сепна, извини се и каза, че не искала да омаловажава работата ми. Помислих си, че е много внимателна. Тя изобщо изглеждаше много внимателна. Може би малко… дистанцирана. Мислех, че начинът, по който е живяла, е бил… По-рано двамата с Мелиса… Май трябваше да покажа повече съчувствие. Ако Мелиса си спомни за това, сигурно ще ме намрази.

— Мелиса ще помни приятелството ти.