Хладнокръвна ярост [bg]

През отворената в дъното врата проблясваше кухнята. Отляво бе разположен подковообразен, обвит с кожа бар, срещу който бе монтирана огромна огледална плоскост.

На бара, с лице към огледалото, седеше Рамп, подпрял глава на дланта си, а другата висеше отпусната надолу. До лакътя му се мъдреха чаша и бутилка „Дива пуйка“.

Откъм кухнята долетя дрънчене, после отново се възцари тишина.

Нездравословна тишина. Както и повечето заведения, предназначени за обществен живот, ресторантът мъртвееше без него.

Приближих се към бара. Бетъл Дръкър вървеше до мен. Когато стигнахме, тя ме попита:

— Да ви приготвя ли нещо, сър? — Като че ли обядът изведнъж бе възстановен.

— Не, благодаря.

Тя заобиколи Рамп откъм дясната му страна, наведе се ниско и се опита да го погледне в очите. Той обаче не помръдна. Ледът в чашата му плуваше в около три сантиметра бърбън. Плотът на бара миришеше на сапун и алкохол.

Бетъл се обади:

— Малко вода?

Той отвърна:

— Окей.

Тя взе чашата, отиде зад бара, напълни я с минерална вода от една бутилка и отново я сложи пред него.

Рамп каза: „Благодаря“, но не докосна чашата.

Тя отново се вгледа в него за секунда, после отиде в кухнята.

Когато останахме сами, той каза:

— Намерихте ме без проблем, а?

Говореше толкова тихо, че трябваше да се наведа, за да го чуя. Седнах на табуретката до него. Той не помръдна.

Отвърнах:

— След като не се прибрахте у дома, се зачудих. Логично бе да ви намеря тук.

— Вече нямам дом.

Не отговорих.

Той продължи:

— Вече съм гост. Нежелан гост. Надписът „Добре дошли“ се е изтрил от стелката… Как е Мелиса?

— Спи.

— Да, тя доста спи. Когато е разстроена. Винаги когато се опитвах да говоря с нея, тя задрямваше.

Никакво съжаление в гласа. Просто примирение.

— А има от какво да е разстроена. Не бих се разменил с нея и за двадесет милиарда. Лоши карти си е раздала… Ако ми беше позволила… — Той млъкна, докосна чашата, но не направи опит да я вдигне. — Е, сега поне има една грижа по-малко.

— Каква?

— Искрено ваш. Вече няма лош доведен татко. Веднъж даже взе една касета под наем, „Доведен баща“, и си я пусна долу в кабинета. Непрекъснато я въртеше и с часове я гледаше, а тя изобщо не обича да гледа филми. Слязох веднъж да го гледам с нея. Просто за да установим някакъв контакт. Направих пуканки за двама. Тя заспа. — Той вдигна рамене. — Така че, хващам си пътя. Изчезвам.