Хладнокръвна ярост [bg]

26.

Тъкмо се канех да отлепя колата от бордюра, когато Ноел излезе от ресторанта. Той ме видя и дотича до севилята. Бе свалил червения си жакет и върху тениската си бе метнал раница. Отпред на тениската пишеше GREENPEACE. По движението на устните му разбрах, че ми казва „извинете“.

Свалих стъклото на дясната врата.

Той отново каза:

— Извинете — и прибави „сър“.

— Какво има, Ноел?

— Просто се питах как е Мелиса.

— През по-голямата част от времето спи. Като че ли още не е понесла цялата тежест на удара.

— Тя е много… — Той се намръщи.

Аз чаках.

Ноел продължи:

— Трудно може да се изрази с думи.

Пресегнах се и отворих вратата.

— Влизай.

Той се поколеба малко, после свали раницата, остави я на пода и се вмъкна вътре. Вдигна раницата и я сложи в скута си. На лицето му бе изписано като че ли обидено изражение.

— Хубава кола — каза той. — Седемдесет и осма?

— И девета.

— Новите не са толкова хубави. Много пластмаса.

— Харесвам си я.

Той си играеше с ремъците на раницата.

Подхванах:

— Щеше да казваш нещо за Мелиса. Нещо, което трудно се изразявало с думи.

Той се намръщи.

— Исках просто да кажа, че тя е много специална личност. Уникална. Само като я гледаш, и разбираш, че тя е нещо съвсем различно от това, което всъщност е… Искам да кажа, че повечето от хубавите момичета проявяват склонност да се замислят само за повърхностни неща. Поне тук е така.

— Имаш предвид в Сан Лабрадор?

Ноел кимна.

— Поне дотолкова, доколкото съм видял. Не знам, може да се отнася изобщо за цяла Калифорния. Или пък за целия свят. Никъде другаде не съм живял, затова не мога да преценя. Точно затова исках да се махна оттук — да поживея малко в друга среда. Писна ми от преструваници.

— Харвард.

Кимване.

— Кандидатствах в много учебни заведения и не очаквах да ме приемат в Харвард. Но когато ме приеха, реших, че е тъкмо това, което искам, ако се уреди финансовата част от въпроса.

— И уреди ли се?

— Общо взето. С мои спестявания, с отлагане една година да поспестя още нещо и с някои други работи щях да уредя нещата.

— Щеше?

— Не знам. — Той се размърда, задърпа ремъците. — Вече не знам дали заминаването ми е най-доброто решение.