Проклятието на инките [bg]

- Много пъти, сеньорита. Прекалено много, че да ги броя. Това е много опасен път! - Той свали едната си ръка от кормилото и бързо посочи възвишения­та. - При толкова свлачища, паднали дървета, коли и автобуси. Има много ужасни шофьори по този път. Ужасни. И лами... Блъскал съм лама.

Уверената физиономия на Хелена изчезна.

- Добре е да го знам... благодаря, Налдо - рече тя. - И няма да е зле и двете ти ръце да са на кормилото.

- Не съм имал инциденти вече близо месец - каза Налдо и отново хвана волана с двете си ръце. Из­хвърчаха от завоя и се понесоха надолу по стръмния склон към покрита с гора долина.

- Само дай всичко от себе си - каза Хелена.

- Ще ви закарам до Куско до пладне - обеща Нал­до. - Бог ми е свидетел.

Предпазният колан се впи в гърдите на Хелена, когато шофьорът им наби спирачките за поредния остър завой. Беше предложила на Налдо пет хиляди долара, ако стигнат Пласа де Армас по пладне. Ако не успееха, щеше да получи хиляда долара. Хелена знаеше от опит, че когато хвърлиш достатъчно пари при изникнал проблем, можеш да направиш така, че и по-трудни неща да се решат изумително бързо.

Вече беше пропуснала срещата за полунощ, за коя­то се беше уговорила с Уилсън. Пътят между Куско и Мачу Пикчу не беше разчистен навреме и не успя да тръгне. В отчаянието си успя да уреди чартърния автобус на Налдо по сателитния телефон на хотела и после бе изминала петнайсет километра по Пътеката на инките в тъмното и под проливния дъжд.

Опита се да се убеди, че пропуснатата среща не означава края на света, но рационалното мислене подейства само за няколко минути, след което тя от­ново започна да оплаква положението си. Негативни мисли изпълваха ума ѝ и се запита дали неявяването ѝ е станало причина Уилсън да пострада или да бъде заловен. Каза си, че със сигурност ще я чака, както тя го бе чакала в Мачу Пикчу.