![Проклятието на инките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/5/8/proklyatieto-na-inkite-bg-download.jpg)
Проклятието на инките [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546556738
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклятието на инките [bg]». Краткое содержание книги:
Уилсън бе благодарен, че тялото на Корсел Сантияна вече не е приковано към стената на главната камбанария. Около църквата, казармата и пощата бяха натрупани редове чували с пясък, точно както бяха отбелязани на картата. Имаше две основни картечни гнезда, едното на югоизток, а другото на северозапад, като във всяко имаше по трима души. И двете гнезда покриваха входа на катедралата с картечниците си. Дузина газени фенери светеха неравномерно из огромния площад. Двама войници в зелени импрегнирани пончо патрулираха по площада, като вървяха от центъра му към ъглите и се срещаха отново при фонтана около пет минути по-късно.
Уилсън преброи най-малко десет войници зад чувалите пред църквата и поне още толкова под покритата алея до казармата. Видимостта беше добра за всеки със зорко око; Уилсън знаеше, че ще бъде огромно предизвикателство да стигне до бароковия фонтан, издигащ се в самия център на площада.
Впери поглед към фонтана с надеждата, че ще забележи слабата трептяща светлина, която предвещаваше появяването на Хелена, но времето минаваше и той реши, че се намира твърде далеч, за да установи ясна връзка, и че трябва по някакъв начин да се приближи. Часовникът на пощата показваше, че до полунощ остават четири минути. Уилсън постави ръка върху ръката на Акла.
- Трябва да стигна по-близо до фонтана - прошепна той.
Лешниковите ѝ очи го изгледаха по-дълго от обикновено.
- Внимавай - отвърна тя. - Трябва да приемеш, че те очакват.
Уилсън се плъзна от покрива възможно най-безшумно. Внимателно се спусна надолу и скочи на калдъръма, като се приземи сигурно на крака. През тясната пролука между постройките светлините на площада хвърляха правоъгълно светло петно по хлъзгавите камъни. Покрит напълно с наметалото, Уилсън тръгна уверено през сенките към чувалите с пясък, които препречваха края на улицата. Според картата тук нямаше стража. На площада излизаха единайсет по-големи улици и поне два пъти повече алеи. Войниците не охраняваха всички - личеше си, че вниманието им е насочено предимно към откритото пространство, а то никак не беше малко.
Уилсън се надяваше, че ако се приближи достатъчно близо до фонтана, Хелена ще се появи като с магия или поне ще го види, ще приближи и той ще усети присъствието ѝ. Всичко зависеше от един ключов фактор - Кубът на инките да е някъде наблизо. Уилсън бе видял с очите си, че връзката с Хелена е възможна благодарение на силата на Куба. Ако той не беше наблизо или ако най-малкото, не е минавал през това място, може би нямаше да има никаква връзка.
Примъкна се до чувалите, предпазливо надникна и загледа как двамата стражи минават през центъра на площада в съвършен унисон с пушки на рамо. Когато по-близкият се отдалечаваше от него, Уилсън огледа терасите отляво и отдясно - и в двете посоки имаше покрити алеи с колони. Алеите бяха тъмни и изглеждаха пусти. Той прескочи чувалите и зае позиция зад една колона.
Уилсън клекна в сенките и впери поглед в бронзовия фонтан - беше спрян и водата не бликаше на струи. Минутите се изнизваха и той се безпокоеше, че все още е твърде далеч и Хелена не може да установи връзка. Отчаяно се опитваше да долови присъствието ѝ около себе си. Отново погледна към гигантския фонтан, но не видя издайническото сияние.
Камбаната на катедралата удари веднъж, отбелязвайки полунощ. Уилсън разбра, че е твърде далеч от фонтана. Трябваше да приближи.
„Тя ще бъде там“ - помисли си той.
Внезапно през монотонния тропот на дъжда се чуха приближаващи стъпки и две тъмни фигури завиха на ъгъла и тръгнаха право към него по покритата алея. Съдейки по звука, стъпките бяха на военни ботуши - двамата войници, които охраняваха периметъра до магазините и правителствените сгради. В същия момент задуха вятър и дъждът заваля толкова силно, че бе невъзможно да се чуе каквото и да било. Уилсън се притисна в каменната колона - проливният дъжд щеше да го скрие от площада.
Двамата войници вече бяха само на три метра от него.
Уилсън заобиколи колоната, като излезе на дъжда, после се върна от другата страна. Пристъпи бързо отзад и тресна с всички сили главите на войниците една в друга. Шапките им заглушиха звука от удара. Уилсън направи всичко по силите си да ги задържи при падането, но пропусна едната пушка и тя падна и се изтърколи на наводнения площад.