Драконови сълзи
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконови сълзи». Краткое содержание книги:
Дийн Кунц — майсторът на повествованието… понякога насмешлив, понякога стряскащ, но винаги приковаващ вниманието, ни поднася най-новия си роман — изключително развлекателния.
„Драконови сълзи“ — едно истинско удоволствие за читателя.
Хари и Кони се разделиха и заобиколиха микробуса от двете страни. Той застана до вратата на шофьора, а тя мина от другата страна.
Хари рязко отвори вратата и понечи да седне зад волана.
Мъжът с бръснатата глава го дръпна за ръката и го измъкна обратно навън:
— Хей, човече, какво си въобразяваш?
Хари вече бе успял да бръкне под сакото и да извади револвера. Обърна се и мушна дулото пред устата на нападателя.
— Да не би да искаш зъбите ти да се разлетят във всички посоки?
Човекът се изблещи, пусна го и вдигна двете си ръце над главата, за да покаже, че няма намерение да напада.
— Не, хей, чуваш ли ме, по-спокойно! Взимай колата, твоя е, весели се, прави каквото искаш!
Колкото и да бяха неприятни типичните за Кони методи, Хари бе принуден да признае, че с тях се спестява доста време.
Той пак влезе в колата, затвори вратата и прибра револвера.
Кони вече седеше до него.
Ключовете стояха на таблото. Двигателят работеше, за да захранва лампичките. Като коледни гирлянди, Господи! Ама че веселяци бяха тези продавачи на газ.
Хари освободи ръчната спирачка, запали фаровете, включи на скорост и натисна силно съединителя. За миг гумите изсвистяха и запушиха, сякаш заквичаха разбеснели се прасета. Купонджиите веднага се разпръснаха. После се получи сцепление, колата се понесе към задния ъгъл на склада и Хари натисна клаксона, за да разчисти пътя пред себе си.
— Само след две минути ще стане страшно задръстване — каза Кони и се люшна към таблото, защото взеха завоя почти на две гуми.
— Да — потвърди Хари, — всички ще се помъчат да офейкат преди да дойде полицията.
— Ченгетата са такива досадници!
— Какво им разбират тиквите от купони!
— Тъпанари.
— Леваци.
Засилиха се по широката алея покрай склада. Там нямаше изход и затова не съществуваше опасност да прегазят изпаднали в паника хора. Колата се оказа хубава — мощна и със здрави амортисьори. Хари предполагаше, че е специално направена за бягство при ненадейна поява на полицията.
Пред склада положението беше различно — наложи се да натиска спирачките и клаксона и да прави невероятни завои, за да не блъсне бягащите. От склада се бяха измъкнали учудващо много хора за толкова кратко време.
— Добре, че организаторите са се сетили да вдигнат ролетките на големите врати — забеляза Кони и се обърна да се огледа.
— Имат късмет, че не са ръждясали. Един господ знае откога складът е запустял.
Щом изходите бяха толкова широки, убитите щяха да са значително по-малко, ако изобщо имаше смъртни случаи.
Хари рязко сви вляво, за да излезе на улицата. Одраска една паркирана кола със задния калник, но не спря. Само натискаше клаксона, за да разгони купонджиите, които бяха успели да се доберат чак дотам и тичаха по улицата като подгонени във филмите за Годзила.
— Извади оръжие пред оня с голата глава — обади се Кони.
— Да.
— И май чух как го заплашваш.
— Имаше нещо такова.
— Не му ли показа картата?
— Предположих, че ще се стресне само от револвер.
— Може и да почнеш да ми харесваш, Хари Лайън — заяви Кони.
— Няма за кога, освен ако доживеем да видим изгрева.
Само след секунди изпревариха всички бягащи. Хари натисна съединителя докрай. Профучаха покрай горския развъдник, складовете, магазините и постоянния паркинг, които бяха видели преди. Скоро и спрелите коли на купонджиите останаха зад тях.
Хари искаше да са далеч от мястото, когато се появи полицията на Лагуна Бийч, а това щеше да стане съвсем скоро. Ако бяха останали сред суматохата, щяха да се забавят прекалено много и да изпуснат единствения си шанс да попаднат на следите на Тик-так.
— Къде отиваме? — попита Кони.
— „Грийн Хаус“.
— Да. Може би Сами е още там.
— Сами?
— Оня шантавия. Така се казваше.
— А, да. Също и говорещото куче.
— Говорещо куче ли? — изненада се Кони.
— Е, не в прекия смисъл, но то иска да ни каже нещо важно за нас, съвсем сигурен съм. Пък може и наистина да говори, кой знае какво става в този полудял свят, в тази проклета нощ. Ако в приказките има говорещи животни, защо да няма говорещо куче в Лагуна Бийч?
Хари осъзна, че бъбри почти на себе си, но караше толкова бързо и безразсъдно, че не искаше да откъсне очи от пътя, макар и само да погледне към Кони и да провери дали тя не го гледа скептично.
Следващият й въпрос прозвуча без никаква нотка на загриженост за душевното му равновесие:
— Какъв е планът?
— Струва ми се, че имаме малка възможност.