Драконови сълзи
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконови сълзи». Краткое содержание книги:
Дийн Кунц — майсторът на повествованието… понякога насмешлив, понякога стряскащ, но винаги приковаващ вниманието, ни поднася най-новия си роман — изключително развлекателния.
„Драконови сълзи“ — едно истинско удоволствие за читателя.
Хари скочи.
С вик на примирение Кони се отблъсна от парапета, хвърли се в празното пространство…
…и падна само на около два метра надолу, преди да спре във въздуха до Хари. Беше обърната с лице надолу, ръцете и краката й бяха разпрострени в несъзнателно подражание на класическата парашутистка поза, а под нея стояха замръзналите танцьори, без да виждат нея или каквото и да било от мига на омагьосването.
Все по-нетърпимият студ в костите и бързото изтощаване на енергията още при тичането из Лагуна Бийч й подсказа, че не се движи из спрелия свят толкова лесно, колкото й се струва или поне колкото в нормалния свят. Самият факт, че като тичаха, не създаваха въздушно течение, което забеляза и Хари, доказваше съществуването на недоловимо за сетивата им съпротивление, а спрялото им падане окончателно го потвърди. Докато полагаха усилия, те успяваха да се движат, но не можеха да разчитат на инерцията или дори на земното притегляне, ако спираха.
Кони погледна през рамо и видя, че е успяла да се отдалечи от парапета на тавана на около метър и половина напред, макар и да се бе отблъснала с всички сили. Но това разстояние, съчетано с вертикалното падане на близо два метра бе достатъчно да се изплъзне от „големите“.
Те стояха до парапета, навеждаха се, протягаха ръце, мъчеха се да я докопат, но загребваха само въздух.
— Можеш да се движиш, ако се помъчиш! — изкрещя й Хари.
Кони забеляза, че той използва ръцете и краката си да се движи като плувец в стил бруст. Хари се бе извил под ъгъл към пода и се придвижваше надолу мъчително бавно, сякаш въздухът беше някаква особена, необикновено гъста вода.
Тя бързо съобрази, че за съжаление не е в безтегловност като космонавт в орбита и не може да се възползува от предимствата на придвижването в безвъздушна среда. Бърз опит й показа, че не може да се отблъсне с лекотата на космонавт или да променя посоките произволно.
Помъчи се да подражава на Хари и разбра, че може да се изтегли надолу през лепкавия въздух, ако прояви методичност и решителност. За миг й се стори дори по-хубаво от парашутизма, защото мигът на илюзията за свободен полет при скока се появява на сравнително голяма височина, а когато извивките на земната повърхност все повече се доближаваха, илюзията ставаше съвсем неубедителна. Тук обаче висеше точно над главите на други хора под покрива на сграда и дори при сегашните ужасни обстоятелства изпитваше тръпката от нова сила и жизнерадост като в редките сънища, че лети.
Всъщност Кони дори би изпитала удоволствие от странното преживяване, ако не беше присъствието на Тик-так във формата на два „голема“ и ако не бягаше, за да спаси живота си. Чу забързаното БУМ-БУМ-БУМ-БУМ на забързаните им тежки стъпки по дървения таван, погледна през рамо и нагоре и видя, че двата „голема“ са се запътили към стълбите в противоположните краища на тавана.
До пода на склада й оставаха около три метра. Тя „плуваше“ надолу подлудяващо бавно, сантиметър по сантиметър през цветните светлини на прожекторите и лазерите. Задъха се от усилието. Изстиваше много бързо.
Ако наоколо имаше нещо твърдо — стена или стълб под покрива — можеше да се отблъсне и да постигне по-висока скорост. Ала нямаше никаква опора освен въздуха.
От лявата й страна Хари беше на около педя пред нея, но не напредваше по-бързо. Просто бе тръгнал по-рано.
Ритай. Движи ръцете. Бори се.
Усещането за свобода и жизнерадост бързо се смени от чувство на обреченост.
БУМ-БУМ-БУМ-БУМ-БУМ. Стъпките на техните преследвачи отекваха глухо в огромното помещение.
Оставаха й още два метра и половина до пода. Насочи се към празно пространство между танцуващите. Ритай, тегли. Ритай и тегли. Движи се, не спирай. Толкова е студено.
Пак погледна през рамо, макар и да се страхуваше, че така ще се забави още повече.
Единият от „големите“ бе стигнал до стълбата и вземаше по две стъпала наведнъж. Шлиферът се развяваше като мантия, раменете бяха прегърбени, главата наведена. Скачаше надолу по стълбата с ловкостта на маймуна. Кони се сети за илюстрацията в отдавна забравена книжка с приказки — зъл дух от някакво средновековно предание.
От отчаяните усилия сърцето й сякаш щеше да се пръсне. Напредна с още една-две педи към пода, но беше с главата напред, което означаваше, че трябва мъчително да се изтегли до бетона — първата твърда повърхност, където можеше да възвърне равновесието си и да се изправи на крака.
БУМ-БУМ-БУМ-БУМ.
„Големът“ слезе от стълбата.
Кони се чувстваше изтощена. Замръзваше.