100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Получил е много научни отличия, но нито той, нито някой от другите участници в създаването на прословутото хапче е удостоен с Нобелова награда. Когато Пинкъс умира в 1967 г. в Бостън, смъртта му остава почти незабелязана от широката общественост, че и от повечето учени. Малко са енциклопедиите днес, в които е отбелязано неговото име. Въпреки това той е първосъздателят на едно от най-забележителните постижения в човешката история.
83. МАНИХЕЙ
216 — 276
Пророкът от III век Манихей е създателят на манихейството, религия, която, макар и изчезнала днес, по време на апогея си е имала многобройни последователи. Възникнало в Близкия изток, манихейството се разпространява на запад чак до Атлантическия и на изток чак до Тихия океан. То успява да просъществува повече от хиляда години.
В създадената от Манихей вяра интересно са синтезирани по-ранни религии. Манихей признава като пророци Заратустра, Буда и Исус, но твърди, че е получил ново и по-пълно откровение от всеки от тях.
Макар в религията на Манихей да са застъпени християнски и будистки елементи, най-поразителното е (поне за Запада), че това учение води началото си от Заратустровия дуализъм. Манихей учи, че светът не е подчинен на едно-единствено божество, а е по-скоро арена на неспирна борба между две сили, две начала. Едното начало е злото, което той отъждествява с мрака и материалното, а другото е доброто, отъждествено със светлината и духовното. На пръв поглед това напомня малко за християнските понятия Бог и Сатана; но според манихейството двете начала — добро и зло, са еднакво силни. Последицата от такова вярване — парадоксалното право на съществуване на злото, тревожило толкова много християнските и еврейските философи — изобщо не е проблем за манихейците.
Тук няма достатъчно място да описваме подробно манихейското богословие. Налага се обаче да отбележим, че манихейците отъждествяват душата на човека с доброто, а тялото му — със злото, което води до схващането, че всякакви полови отношения — дори за целите на възпроизводството — трябва да се избягват. Забранени са дори яденето на месо и пиенето на вино.
На пръв поглед изглежда невъзможно такова учение да привлече и да задържи много последователи. Но пълният комплект от забрани не се отнася за всички вярващи, а само за малък брои от тях, наречени Избраници. На обикновените членове — Слушатели, е позволено да имат жени (или държанки), да създават семейство, да ядат месо, да пият вино и т. н. Имало различни религиозни обреди, които Слушателите трябвало да спазват, и те били длъжни да подкрепят Избраниците, но манихейският морален кодекс не бил труден за спазване. (Има, разбира се, и други религии, които изискват безбрачие на свещенослужителите и на монасите, но това не се отнася за масовите последователи.) След смъртта душите на Избраниците отиват направо в рая; за Слушателите пътят към него е малко по-дълъг. Но някои манихейски секти, например катарите, вярвали, че Слушателите могат да стигнат до рая толкова лесно, колкото и Избраниците, макар че приживе са се ползвали с по-голяма свобода.
Манихей е роден в 216 г. в Месопотамия, част от Персийската империя по времето на Арсак, или на Партската династия. Самият Манихей е от персийски произход и е някакъв роднина на Арсакидите. Повечето персийци вярвали под една или друга форма в учението на Заратустра, но Манихей е възпитан в малка религиозна секта, повлияна силно от християнското учение. Имал божествени видения, когато бил дванайсетгодишен, а на двайсет и четири започва да проповядва своята нова религия. Отначало няма успехи в родната си земя и заминава за Северозападна Индия, където успява да спечели за свой последовател един местен владетел.
В 242 г. се завръща в Персия и си урежда аудиенция с цар Шапур I. Макар Шапур да не става манихеец, Манихей му прави силно впечатление и той му позволява да проповядва новото си учение в цялата Персийска империя. (След установяването на нова династия около 226 г. тази по-късна Персийска империя понякога се нарича Сасанидска.) През следващите трийсетина години при владетелите Шапур I и Ормизд I Манихей проповядва безпрепятствено и спечелва голям брой последователи. През същия период изпраща и мисионери в чужди страни. Но успехите на Манихей предизвикват антагонизма на свещенослужителите на Заратустровото учение, което става официалната религия в Персия по времето на Сасанидската династия. Около 276 г., когато на престола се възкачва новият владетел Бахрам I, Манихей е задържан и хвърлен в затвора, там умира след двайсет и шест дневни жестоки изтезания.