Възходът на Атон

— Къде е Хоремхеб? — изкрещях.

Страховитата шумотевица на боя бе изпълнила всичко около нас, докато продължавахме да сечем, да промушваме и да поваляме врага. Понякога не успявах да направя разлика между свой и враг, тъй като гъстите облаци прах покриваха всичко с фини белезникави прашинки. Либийците се хвърлиха отново напред. Тогава чух гласа на бойните тръби, отекнал високо над общия оглушителен шум, след което се разнесе тропотът на колела: зад масата на либийците се издигнаха нови облаци прах. Ескадроните от бойни колесници с името на Анубис най-после пристигнаха. Във всяка колесница имаше по трима бойци. Либийците се оказаха оградени от двете страни. Битката бе спечелена и започна безогледно клане. По дъното на долината потекоха кървави потоци. Либийците се озоваха в капана на бавно и неумолимо стягаща се хватка. Не можеха да разчитат на пробив нито напред, нито назад. И двата склона на долината бяха твърде стръмни за изкачване. Които все пак се опитаха да се изкачат, се търкаляха обратно в облаци прах и порой от чакъл и парчета от глинестата почва. Нашите хора ги чакаха долу, за да прережат гърлата им. Продължихме да избиваме неприятеля до пълно изтощение. Най-после врагът хвърли оръжието си, коленичи в прахта и протегна ръце за пощада. Ехнатон изрече заповед и боят престана. Качи се на колесницата, приемайки шумните хвалебствия и поздравителните викове на войските. Либийските пленници — не повече от двайсетина души, бяха избутани напред. В струпаното войнство бе оформен широк проход, водещ до колесницата на върховния главнокомандващ, чиито колела и кош в синьо и златисто бяха покрити със засъхваща кръв. Един от либийските главатари направи опит да се пазари за живота си. Ехнатон поклати глава, стисна бойния си боздуган и изрече нова заповед. Всеки либиец бе вързан с ръце отзад, тласнат напред и принуден да коленичи. Ехнатон хващаше поредния пленник за косата, замахваше с боздугана и разбиваше главата му като орех, разпръсквайки встрани мозъка на жертвата. Купчината от трупове растеше. Долината се бе смълчала; чуваха се само стоновете на пленниците и звукът на размазаните от Ехнатон черепни кости. Той стоеше изправен в страховита поза, опръскан с кръв. Всички пленници бяха избити. Тогава Ехнатон вдигна боздугана си както жрец — жезъла си.