Да бъдеш все на твоя бронзов трон!
Напомняш лъв до кръста,
а после си като сокол.
Така ще ръфаш от бедрото
на поваления Озирис
и ще разкъсваш вътрешностите на Сет.
Бях приклекнал с втренчен поглед в Ехнатон. Той седеше на царския трон в градината; Нефертити бе от дясната му страна, а Ай — от лявата. Стражите на Нахтмин бяха завардили всички подходи. Близначките играеха ниско в нозете му, а по-малките им сестрички спяха в детската ясла. Момиченцата бяха голи, с изключение на гривните, украсени със скъпоценни камъни по глезените им. Бяха обърнали личицата си едно към друго, както пляскаха с малките си ръце, удряха се и надаваха радостни крясъци.
— О, царю — продължих с напевен глас официалното обръщение съгласно протокола. — С мощна стъпка и пронизващ взор!
Бях поискал тази формална среща и използвах обичайния литургиен ритуал, включващ химн за мощта на царя. Само по този начин можех да насоча вниманието към напрегнатата обстановка и опасностите, които ни дебнеха. Не бих дръзнал да поставя подобни въпроси в Царския кръг, където съветите на приятели и съюзници биха били изслушвани най-внимателно от отявлените ни противници и врагове.
Ехнатон седеше неподвижно: в един миг в очите му просветнаха пламъчета на страха. Нефертити бе вече отпратила прислужничките си. Моята поява бе сложила край на цялата идилия. Сега всичко бе притихнало, с изключение на детските гласчета. Ай беше неспокоен; пощипваше долната си устна с леко обърната на една страна глава, сякаш се боеше от онова, което щях да известя. Казах им всичко, но не споменах името на Собек. Говорих бързо и без заобикалки. Нефертити закри устата си с ръка. Ай опря пръсти до челото си. Лицето на Ехнатон посивя, а очите му засвяткаха гневно. Около очите и устата му се появиха бръчки, а високо на главата му се изду пулсираща вена. Когато свърших, той издиша високо.
— Опри ниско чело пред Господаря на Двете земи и пред живия образ на Единствения!
Сторих го веднага, притискайки чело о земята. Ехнатон се изправи и почти блъсна децата встрани. Спря до мен; гледах сандалите му със златни и сребърни каишки и гривничката около левия му глезен с изображение на Слънчевия диск. После отмина встрани, рязко се извърна и ме ритна силно в ребрата. Претърколих се, а ръката ми потърси инстинктивно кинжала. Ехнатон ме ритна повторно; лицето му се изпъстри с морави петна, а по устните му изби тънка пяна. Очите му пламтяха като разжарени въглени. Дишаше трудно. Бе смъкнал традиционното украшение от главата си, а робата му бе повиснала накриво. Спомням си петното отпред на препасника му и вените, изпъкнали нагоре по краката. Чувствах силна болка в стомаха и ребрата. Няколко секунди не можех да си поема дъх и злобата почти ме задави.
— Свърших работата си по-добре от всеки друг! — изкрещях най-после в отговор, след което скъсах служебното си колие и го хвърлих в краката му. — Не съм куче! Питай министрите си: защо те не знаят нищо!? Къде беше Ай? Къде? — застанах с мъка на колене и понечих да се изправя. — Фараоне, намери си друго куче! Отвържи ме и мигом ще побягна.
Ехнатон се насочи към мене. Бебетата се разпискаха. Ай не помръдна от мястото си, вкаменен от страх. Единствена Нефертити застана между двама ни. Тя коленичи и обви шията ми с меката си ръка; после извърна лицето ми към себе си и се притисна до мене. Поех цялото й благоухание. Болката ми изчезна или поне забравих за нея, когато горещият й дъх ме опали по бузата.
— Маху, Маху — пошепна тя. — Не си ли чувал? Понякога е трудно да се направи разлика между лошата вест и приносителя й.
