През пустинята
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През пустинята». Краткое содержание книги:
«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Следващите томове са: «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).
1882–1888
— От кого беше това писмо?
— Не знам — отговори той.
— От кого го получихте?
— Не знам.
— Лъжец! — продължих аз на арабски. — Имаш ли желание да си останеш тук да лежиш в плен и най-окаяно да умреш?
Той страхливо ме погледна и аз го заплаших:
— Ако не отговориш, няма да те превържат и ще те оставя тук за храна на лешоядите и чакалите.
— Трябва да мълча — обясни той.
— Тогава замълчи завинаги! Станах. Това оказа въздействие.
— Питай, ефенди! — извика той изплашен.
— От кого имаш това писмо?
— От английския консул в Мосул.
— За кого беше предназначено?
— За консула в Багдад.
— Знаеш ли съдържанието му?
— Кълна се, че не успях да прочета нито една буква.
— Но предполагаш какво може да съдържа, нали?
— Политика.
— Така си и мислех.
— Нищо друго не мога да ви кажа.
— Клетва ли си дал?
— Да.
— Хм. Ти си грък. Откъде си?
— От Лемнос.
— Предположих. Истинският турчин е честен, порядъчен човек и ако се промени или се е променил, вината за това носите вие. Вие, които се наричате християни, но сте по-лоши и от най-лукавите езичници. Ако някъде в Турция се извърши някакво мошеничество или подлост, то непременно някой грък има пръст в това. Ако те бях принудил или подкупил, ти щеше да нарушиш клетвата си, шпионино! Как стигна до службата на преводач в Мосул? Мълчи! Досещам се как е станало, защото знам как всички вие се превръщате в това, което сте! Можеш да останеш верен на клетвата си, защото добре познавам политиката, за която говориш. Защо насъскваш тези племена едно срещу друго? Защо веднъж подстрекавате срещу тях турците, а друг път персите? И това го правят християни! Други, които действително съблюдават учението на Спасителя, разпространяват думите на любов и милосърдие в тази страна, а вие сеете бурени в пшеницата, за да я задушите, и сеитбата ви носи богата реколта. Ти служиш и на руснаците.
— Да, ефенди.
— Къде?
— В Стамбул.
— Хайде! Виждам, че поне си способен да признаеш истината, и затова няма да те предам на отмъщението на хадедихните.
— Не го прави, ефенди! Душата ми ще те благославя!
— Запази си благословията! Как се казваш?
— Александрос Колетис.
— Носиш известно име, но нямаш нищо общо с този, който го е прославил. Бил!
— Сър! — отговори повиканият от мен човек.
— Можете ли да превързвате рани?
— Това не, сър, но да запушвам дупки от куршуми умея много добре.
— Добре. Направете го!
Ирландецът превърза гърка. Кой знае дали нямаше да постъпя по друг начин, ако знаех при какви обстоятелства щях да срещна този мъж по-късно. Обърнах се към вързания шейх:
— Есла ал Махем, ти си храбър мъж и аз много съжалявам, че трябва да гледам един толкова смел воин вързан. Ще ми обещаеш ли неотлъчно да стоиш до мен и да не правиш опити за бягство?
— Защо?
— За да наредя да те развържат.
— Обещавам.
— Заклеваш ли се в брадата на Пророка?
— И в брадата на Пророка, и в моята!
— Накарай хората си да дадат същия обет.
— Закълнете ми се, че няма да избягате от този мъж! — заповяда той.
— Заклеваме се! — прозвуча в отговор.
— Тогава повече няма да сте вързани — уверих ги аз.
Веднага свалихме въжетата на шейха.
— Ефенди, ти си великодушен воин — каза той. — Ти нареди да убият само конете ни, но нас пощади. Аллах да те благослови! Пожелавам ти го, въпреки че моят кон ми беше по-скъп и от брат.
По благородните черти на лицето му разбрах, че всякакво предателство или вероломство са чужди на този човек, и му заявих:
— Ти си тръгнал на бой срещу сродниците на твоето племе, подведен от чужди езици. Бъди за в бъдеще по-силен. Искаш ли да получиш отново меча, камата и пушката си?
— Ще ми ги върнеш ли, ефенди? — учуди се той.
— Ще го направя. Шейхът е най-благородният човек в племето си. Не бих искал да се отнасям с теб като с хутайех или килавийех.[119] Ти трябва да се появиш пред Мохамед Емин, шейха на хадедихните като свободен мъж, с оръжията си в ръка!
Дадох му ятагана и другите оръжия. Есла ал Махем скочи и ме погледна изумен.
— Как е името ти, ефенди?
— Хадедихните ме наричат Кара Бен Немзи.
— Ти си християнин, ефенди! Сега разбирам, че насраниете не са псета, а, напротив, понякога са по-благородни и по-мъдри от мюсюлманите. Защото повярвай ми: с това, че ми върна оръжията, ти ме победи много по-лесно, отколкото можеше да стане с оръжията, които носиш със себе си и с които би могъл да ме убиеш! Покажи ми камата си!
119
Хутайехи и келавийехи — презирани племена. — Бел. нем. изд.