Шестият

Бънтинг отмести менюто и свали очилата си.

— Хайде, разказвай — простичко го подкани Кели Пол.

— Искат да прекратят Е-програмата, за да ме унищожат. Това се отнася и за брат ти.

— Фактическата им цел е да възстановят старото положение, така ли? — пожела да уточни Пол.

— Да.

— Би трябвало да знаеш, че този момент ще настъпи.

— Да знаеш и да направиш нещо са две коренно различни неща. Предполагам, че проявих наивност, надявайки се на подобряване на климата. Явно съм сбъркал.

— Кой играе с черните фигури? — попита Пол.

— Задръж малко, защото кафетата идват — обади се Шон.

Сервитьорката остави на масата чашите, сметаната и захарницата.

— Кухнята скоро ще затвори — рече тя. — Ще желаете ли нещо друго?

— Не, благодаря — отвърна Бънтинг, подаде й банкнота от сто долара и каза да задържи рестото.

Жената побърза да се отдалечи със светнало лице.

— Черните фигури, Питър — повтори Пол. — Мисля, че знам кой играе с тях, но искам потвърждение.

Бънтинг извади две снимки от вътрешния джоб на сакото си и ги сложи една до друга на шарената покривка.

— Мисля, че това изяснява нещата — каза той.

— Благодаря за потвърждението — кимна Пол, след като бегло погледна фотографиите.

— Значи си ги подозирала, така ли?

— Естествено. Особено нея, защото е най-логичният избор.

— Знаете ли кои са тези хора? — попита Бънтинг и се обърна към Шон.

Очите на частния детектив не слизаха от снимките.

— Жената е Елън Фостър от МВС, но мъжа не го познавам — отбеляза той.

— Това е Мейсън Куонтрел, президент на Мъркюри Груп.

— Фирмата е голям играч в областта на разузнаването, нали?

— Един от най-големите — кимна Бънтинг. — И мой основен конкурент. След въвеждането на Е-програмата изгуби голяма част от държавните поръчки и трябваше да се задоволи с малко или повече второстепенна дейност, въпреки че и от нея печели купища пари.

— Което не се харесва на мистър Куонтрел, така ли? — попита Пол.

— Познаваш ли го?

— Чувала съм за него. Има репутацията на човек, който работи некачествено, но скъпо. В много сектори това би означавало провал, но в бизнеса на отбраната и поверителната информация то просто ти носи по-големи печалби, отколкото заслужаваш.

— Тук не става въпрос само за пари, но и за престиж. Той не обича да свири втора цигулка и да обира остатъците след мен. Затова ме мрази. Възприел е тактиката да хвърля срещу Стената всякакви мръсотии, пък каквото стане. Никаква интеграция, никаква мисъл. Да не говорим за споделяне на ресурси или резултати. При този подход е истинско чудо, че ни сполетя само един единайсети септември.