Шестият

Никога не се беше интересувала с какво точно се занимава той. Знаеше, че работи за сигурността на държавата, но нищо повече. Приемаше охраната като част от неговата работа, а и поради факта, че богато семейство като тяхното се нуждае от сигурност. Всичко останало беше свързано със собствения й начин на живот — семейството, благотворителната дейност, блестящият социален живот на онези нюйоркчани, които разполагат с достатъчно пари за харчене. Беше всичко, което искаше.

Сега обаче нещата се промениха. Студената реалност я отрезви. Изпитваше вина, че толкова дълги години беше обръщала гръб на неговия свят, който й бе осигурил такъв чудесен живот.

— В опасност ли си? — беше го попитала тя.

Обичаше съпруга си. Бяха се оженили още преди да стане богат. Изпитваше дълбока загриженост към него, би дала всичко за сигурността му.

Той не отговори, но мълчанието му беше по-красноречиво от всякакъв отговор.

— С какво мога да ти помогна? — беше следващият й въпрос.

Така стигнаха до изработения в детайли план.

В момента предстоеше да реализират втората му част, за която изрично беше настоявал съпругът й. Тя вече беше наясно защо. Той търпеливо я въведе във всичките му фази и престана едва след като се увери, че тя ще се справи без грешка. Децата бяха подготвени, прислугата — също. Тя направи всичко възможно нещата да изглеждат като игра за най-малкото, но другите две отлично съзнаваха, че става нещо много сериозно.

Преди да отпътува в дървения сандък, баща им отдели време за всяко от тях поотделно. Увери ги, че вярва в тяхната смелост, каза им, че страшно много ги обича и скоро ще се върне при тях. А Джули Бънтинг моментално усети колебанието в гласа му при последното обещание.