Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— И изведнъж се оказва, че е брат на тази Кели Пол? — със съмнение го изгледа президентът.
— Те не са близки — излъга Фостър. — А Кели Пол има репутацията на човек, който не допуска нищо да повлияе на мисията му. Включително членове на семейството. Следователно, ако успее по някакъв начин да измъкне брат си от „Кътърс“…
— Възможно ли е изобщо подобно нещо? — прекъсна я президентът.
— Обектът е строго охраняван, но Кели Пол наистина е много добра — отвърна Фостър.
— Значи сме сигурни, че тя има пръст в тая работа, така ли? — попита президентът.
— Да. Вече разполагаме с информация, че е ходила на посещение при брат си в затвора.
— Защо тогава не сте я арестували на място?
— Защото все още нямаме нищо срещу нея, сър. Включително повод да я извикаме на разпит.
— Но защо ще ходи там, ако не е близка с брат си? — пожела да узнае президентът.
Фостър се поколеба, но съветникът веднага й се притече на помощ.
— Може би се е появила там с друга цел, сър. Например да огледа съоръжението отвътре.
— Наистина ли мислите, че ще се опитат да го измъкнат? — Очите на президента леко се разшириха.
— Никой строго охраняван затвор не е напълно защитен, особено когато разполагаш с подходящи хора — отвърна съветникът и извърна глава към Фостър. — Вие готови ли сте да реагирате на подобен опит?
— Да, но все пак няма гаранции — въздъхна тя и отново насочи вниманието си към държавния глава. — От това следва, че наистина трябва да помислим сериозно за нанасянето на превантивен удар в посоката, за която вече споменахме.
— По отношение на Рой и Бънтинг? — изгледа я президентът.
— Да, а също и по отношение на Кели Пол.
— Трябва да си помисля — бавно кимна държавният глава. — Много сериозно да си помисля.
Това не беше отговорът, който Фостър очакваше, но лицето й остана непроницаемо. Все пак получи повече от онова, на което се беше надявала.
— Е, добре — изправи се президентът. — Струва ми се, че държите нещата в ръцете си, Елън.
Желанието му да премине на други теми беше очевидно. Е-програмата имаше важно значение за страната, но тя все пак беше една от стотиците важни теми, които чакаха решението на президента.
— Благодаря, че ме приехте, сър — изправи се тя.
— Добра работа, Елън — разтърси ръката й той. — Много добра работа.
Докато крачеше по обратния път, Фостър оглеждаше широките прозорци по коридора, сякаш искаше да им вземе мерки за нови пердета.
Имаше чувството, че в момента всичко е възможно. Абсолютно всичко.
64
Шон гледаше през прозореца, а Мишел почистваше пистолетите им на кухненската маса. Току-що се беше обадил на Меган Райли, която беше много разстроена от факта, че продължават да я пренебрегват, и мрачно обяви:
— Оттеглям се от защитата!
— Моля те, Меган, не го прави! Нуждаем се от теб.
— Нуждаеш се от един здрав ритник в задника, Шон!
— Ти си част от екипа.
— Не се чувствам като част от нищо. Не виждам смисъл. Вече дори не живея там, където живеете вие. Прибирам се във Вирджиния, а ти можеш да минеш през мотела, за да прибереш документите по делото.
— Дай ни още два дни, Меган! Наистина се нуждаем от теб.
— Само приказки, Шон. Къде остана действието?
— И твоето време ще дойде, обещавам ти.
Младата жена дълго мълча.
— Добре, Шон — въздъхна най-сетне тя. — Нека бъдат два дни. Но след това си тръгвам.
Той предаде разговора на Мишел, която бавно кимна.
— Не я обвинявам. Но ако напусне кораба, ще трябва да търсим друг адвокат. Или ще се наложи ти да поемеш защитата.
— Но тя знае много, а това означава, че ще бъде изложена на опасност.
— Така е, но не виждам какво можем да направим.
Шон измъкна телефона от джоба си и изчете току-що пристигналия есемес.
— По дяволите!
— Какво има? — вдигна глава Мишел.
— Някой ми е оставил съобщение. Докато съм говорил с Меган.
Включи телефона и изслуша посланието.
— От кого е?
— От Питър Бънтинг.
— Какво иска?
— Да поговорим.
— Значи Кели Пол беше права, че сам ще ни потърси.
Шон бързо набра номера. Насреща вдигнаха на второто позвъняване.
— Ало?
— Обажда се Шон Кинг.
— Благодаря, че се свързахте с мен.