Фуриите на Калдерон
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191500673
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фуриите на Калдерон». Краткое содержание книги:
Над Калдерон надвисват черни облаци, но не фуриите на бурята са най-сериозната опасност, пред която трябва да се изправят хората от долината, когато пътят им се преплита с този на Курсор Амара - току-що издържала последния си изпит от Академията на Алера.
Предателствои отдавна забравен враг заплашват съществуването на цялото човешко царство. Властта се изплъзва от ръцете на Първия лорд на Алера и неговата последна надежда са млад и неопитен Курсор, момче без нито една фурия и откъснат от подкрепленията легион.
Исана изтри очите си с трепереща ръка.
– Съжалявам, Арик, съжалявам. Ние всички… знаехме какъв е баща ти… че е отишъл твърде далече. Но нищо не направихме. Не знаехме, че нещата в холта ви са толкова зле.
– Сега е твърде късно за това.
Арик пусна кофата и се отправи към вратата.
– Не, не е – каза Исана. – Почакай, изслушай ме, Арик. Моля те.
Той спря, но остана с гръб към нея.
– Познаваш го – каза тя. – Ще ни убие. Но ако ни помогнеш да се измъкнем, ще ти помогна, кълна се във всички фурии. Ще ти помогна да избягаш, ако искаш. Ще ти помогна да уредиш нещата с Уорнър. Ако наистина обичаш момичето, може да успееш да бъдеш с нея, ако сега постъпиш правилно.
– Да ви помогна и на двете? Снощи тази жена се опита да те убие. – Той се обърна към нея: – Защо искаш да ѝ помогнеш?
– Не бих оставила никоя жена тук, Арик – каза Исана, спокойно и тихо. – Никого не бих му оставила. Стига толкова. Няма да му позволя да продължи с това.
– Не можеш да го спреш – каза уморено Арик. – Не можеш. Не тук. Той е гражданин.
– Точно така. Брат ми също. Бърнард ще го предизвика на дуел на смъртта. И ще спечели. И двамата го знаем. – Тя се изправи с лице към Арик и вдигна брадичката си. – Прекъсни кръга. Донеси ми вода. Помогни ни да избягаме.
Настъпи дълго мълчание.
– Ще ме убие – проговори сковано Арик. – Казвал го е и преди, и му вярвам. Битан беше любимецът му. Ще ме убие, ще разбере цялата история и ще хване и Хеди.
– Не и ако го спрем, Арик, не е задължително нещата да продължават така. Помогни ми. И остави аз да помогна на теб.
– Не мога – каза той. Обърна се през рамо и добави тихо: – Исана, не мога. Съжалявам. Жал ми е за теб и за това момиче. Но той е моя кръв и плът. Той е чудовище, но е всичко, което имам.
Младежът се обърна и излезе, затваряйки вратата след себе си. Исана чу няколко тежки резета да се спускат от външната страна. Някъде в далечината изтрещя гръмотевица, ръмжащ сънлив остатък от вчерашната буря.
Въглищата пращяха и тлееха.
Одиана дишаше бавно, тихо.
Исана наведе глава, взирайки се в жената и в нашийника на врата ѝ, и си спомни обезумелите ѝ молби да я убие.
Вдигна ръка към собственото си гърло и потрепери. После се свлече на земята с провесена глава.
Глава ХXIX
Глезенът на Амара изгаряше от болка и тя полагаше всички усилия да укроти тежкото си дишане. Бърнард, който тичаше на няколко метра пред нея през покритите с лед и сняг дървета, стигна до малко възвишение и изчезна от другата му страна. Тя го последва, препъвайки се на последната крачка, и се смъкна в падината зад малкото възвишение под съпровода на скърцане на сняг и замръзнали листа.
Бърнард постави ръка на гърба ѝ и я прихвана, за да не падне. Сложи другата пред устата ѝ, за да спре облаците пара, които излизаха при всяко издишване. Погледът му се отнесе и тя усети как той призова една от фуриите си, която ги покри отново с воала, който ги скриваше от очите на преследвачите им.
Дърветата около тях зашепнаха и прошумоляха и короните им, сякаш разклатени от вятър, хвърлиха игриви сенки по кожата ѝ. Замръзналият храсталак почти не помръдваше, беше се надигнал като параван зад тях, а внезапният аромат на земя и стъпкани растения ги обгърна като облак и покри всяка следа от присъствието им.
Секунди по-късно от гората зад тях се разнесе тропот на копита и Амара се надигна, колкото да погледне над възвишението към посоката, от която очакваше да се появят ездачите.
– Няма ли да видят следите ни? – прошепна тя, издишайки тежко.
Бърнард поклати глава. Лицето му беше измъчено и изморено.
– Не – прошепна той. – Отроних малко сухи листа от дърветата и ги посипах по земята. Раздвижих тревата, за да надигне отново снега, а и всичко е лед и киша. Сенките също помагат, крият останалото.
Амара бавно клекна обратно зад възвишението и се намръщи.
– Добре ли си? – попита го.
– Уморен съм – каза той и затвори очи. – Това са рицари. Техните фурии са на непозната територия, но са силни. Все по-трудно ги обърквам.
– Фиделиас ще е готов на всичко, за да ни спре. Може би вече се е отказал да ни преследва сам и е впрегнал всички налични средства, със сигурност, ускорил е и плановете за нападението. Колко близо сме до гарнизона?
– Няколкостотин ярда до края на дърветата – каза Бърнард. – След това около половин миля открито пространство. Всеки от тази страна на долината ще може да ни види.
– Можеш ли да ни придвижиш със земната вълна?
Бърнард поклати глава.
– Уморен съм.