Друговремец

Струваше ми се сериозна – бляскаха остриета, а мъжете повече сумтяха и хриптяха, отколкото викаха. Накрая успях да се ориентирам. Джейми и Дугал се биеха гръб в гръб в самия център на тълпата. И двамата държаха мечовете си с лявата ръка, а камите – с дясната, и ги използваха щедро.

Бяха обградени от четирима или петима – сред сенките не можех да съм сигурна, – с къси мечове, макар един да носеше на колана си голям едноръчен меч, а на коланите на поне още двама се поклащаха пистолети.

Явно искаха Дугал или Джейми, или и двамата. За предпочитане живи. Сигурно за откуп. Затова използваха малки мечове, за да ги ранят, а не да ги убият.

Дугал и Джейми нямаха такива скрупули и действаха с мрачна ефикасност. Разположени така, всеки можеше да покрива слабата страна на другия. Но докато гледах как Дугал върти камата с дясната си ръка, реших, че „слаба страна“ не е много добро описание.

Целият този сумтящ, псуващ и олюляващ се безпорядък от хора се приближаваше. Притиснах се колкото можех по-назад, но пролуката бе дълбока едва половин метър. С крайчеца на окото си долових движение. Мърто бе решил да се включи по-активно.

Почти не можех да откъсна ужасен поглед от Джейми, но забелязах как дребният мъж бавно извади пистолета си. Провери внимателно стрелковия механизъм, обърса оръжието в ръкава си, подпря го на предмишницата си и зачака.

И чакаше. Треперех от страх за Джейми, който беше зарязал финеса в името на яростните удари, като отбиваше атаките на двамината срещу себе си само с гола ярост. Защо, по дяволите, Мърто не стреляше? Умът ми работеше трескаво. И разбрах. И Джейми, и Дугал пречеха на изстрела. Спомних си, че пистолетите като този на Мърто не бяха особено точни.

Предположението ми се потвърди в следващата минута, когато неочаквана атака на един от мъжете улучи Дугал в китката. Острието поряза цялата му предмишница и той падна на коляно. Джейми отдръпна меча си и направи две бързи крачки назад, по-близо до чичо си. Така стоеше с гръб към скалата, а Дугал бе приклекнал настрани и острието на Джейми можеше да го закриля. Нападателите пък оформяха стена между тях и нас, на лесен прицел за Мърто.

Отблизо трясъкът на пистолета ми се стори ужасно силен. Нападателите се стреснаха, особено улученият. Той остана неподвижен за миг, тръсна глава, сякаш объркан, и много бавно седна. После се отпусна назад и се претърколи по лекия наклон, право в гаснещите въглени на огъня.

Джейми се възползва от момента, за да избие меча от ръката на един от другите. Дугал отново скочи на крака и Джейми се отмести встрани, за да му даде пространство. Един от бойците се отказа от схватката и се втурна да вади ранения си другар от жаравата. Но и така оставаха трима, а Дугал беше ранен. Кръвта му капеше черна по скалата, докато стискаше меча си.