Друговремец

– Имаш интригуващи приятели.

– О, да. Приятен човек е Хю. Миналата година го придружих на лов, заедно с още неколцина. Откакто е официален просяк е сам, но пък снове из енориите – знае всичко, което се случва между Адраг и Честхил.

– Включително и къде се намира Хоръкс?

Джейми кимна.

– Да. И ще му занесе вест, за да смени мястото на срещата.

– И така ще надхитриш Дугал – отбелязах. – Ако е възнамерявал да те изнудва с Хоръкс.

Той кимна и ъгълчето на устата му се изкриви в усмивка.

– Да, може да се каже.

Когато стигнахме хана, беше почти време за вечеря. Този път обаче големият черен кон на Дугал и тези на петимата останали бяха в двора и дъвчеха слама.

Дугал беше в хана и отмиваше прахта от пътя с горчива бира. Кимна ми и се завъртя, за да поздрави племенника си. Вместо да продума обаче, остана извърнат, почти в профил към Джейми, и го изгледа питащо.

– А, ето какво – каза накрая, с доволния тон на човек, който е решил сложна загадка. – Досетих се на какво ми напомняш, момко.

Обърна се към мен и ми довери:

– Виждала ли си червен елен в края на размножителния период, моме? Горкото животно не може да яде и да спи няколко седмици, защото няма време покрай схватки с другите елени и работата върху кошутите. В края на периода са кожа и кости. Очите им – хлътнали в черепа, а единственото, което не трепери от изнемога, е...

Последното се изгуби в бурен смях, а Джейми ме отведе горе. Не слязохме за вечеря.

Много по-късно, почти заспала, усетих ръката му през кръс­та си и топлия му дъх по врата си.

– Спира ли някога? Това да те искам? – Дланта му намери гърдата ми. – Дори когато току-що сме го направили, те искам толкова много, че гърдите ме стягат и пръстите ме болят от желание да те докосна отново.

Той обхвана лицето ми с длани в тъмното и с палци погали веждите ми.

– Когато те държа в ръце и усетя как трепериш и чакаш да те обладая... Боже, искам да те задоволявам, докато извикаш отново и отново. И когато сме правили любов, имам чувството, че съм ти дал душата си.

Той се претърколи върху мен, разтвори краката ми и потрепна, когато влезе. Позасмя се.

– Да, и аз съм поожулен. Искаш ли да спра? – Обвих крака около хълбоците му в отговор и го придърпах по-близо.

– Искаш ли да спреш? – попитах го.

– Не. Не мога.

Засмяхме се и се заклатушкахме, докато устните и пръстите ни докосваха телата ни в тъмното.

– Разбирам защо за Църквата това е тайнство – замечтано промълви Джейми.

– Това ли? – Сепнах се. – Защо?

– Е, поне е свещено. Чувствам се като самия Бог, когато съм в теб.

Засмях се толкова силно, че той почти излезе. Спря и ме стисна за раменете, за да спра да се треса.

– Какво е толкова смешно?

– Странно ми е да си представя как Бог прави това.

Джейми продължи:

– Е, ако Бог е направил човека по Свой образ и подобие, би трябвало да има и член. – Разсмя се и изгуби ритъма си. – Макар че не ми приличаш много на Света Дева Мария, сасенак.