Друговремец

Наблюдателите ме окуражаваха с ентусиазирани възгласи, а Рупърт ми нареди строго да не се отдръпвам в последния момент.

– Мушкай, сякаш наистина искаш да убиеш, моме – каза той. – Ако е наистина, не може да се отдръпнеш в последния момент. А ако някой от тези мърльовци не успее да ти избяга навреме, така му се пада.

Отначало се боях и бях много несръчна, но Рупърт беше много добър учител, извънредно търпелив и умело ми демонстрираше движенията, отново и отново. Въртеше похотливо очи, когато минаваше отзад и поставяше ръце около кръста ми, но се държеше професионално, когато ме хващаше за китката и ми показваше как да поразя врага в очите.

Дугал седеше под едно дърво, пазеше си ранената ръка и правеше язвителни коментари. Само че именно той предложи чучелото.

– Дайте ѝ някъде да забива камата – рече, когато започнах да усвоявам движенията. – Първия път човек може да се стресне.

– Така е – съгласи се Джейми. – Почини си, сасенак, а аз ще скалъпя нещо.

Отиде при една от каруците с двама пазачи и започнаха да жестикулират, докато вадеха неща от нея. Останала без дъх, аз се строполих до Дугал под дървото.

Той кимна усмихнат. Подобно на повечето мъже, не си правеше труда да се бръсне на пътя и гъста тъмнокафява брада обграждаше устата му и караше плътната му долна устна да се отличава още повече.

– Как е? – попита той, като нямаше предвид уменията ми с камата.

– Добре – отвърнах предпазливо, като и аз нямах предвид ножове. Дугал стрелна поглед към Джейми, зает с нещо край каруците.

– Бракът добре му се отразява на младежа – отбеляза той.

– Здравословно му се отразява, предвид обстоятелствата – съгласих се със студен тон. Устните му се извиха в усмивка.

– И на теб, моме. Добре е за всички, оказва се.

– Особено за теб и брат ти. И като го споменахме, какво точно мислиш, че ще си помисли, когато разбере?

Усмивката се разтегли.

– Колъм? Е, мисля, че ще се радва да приветства такава племенница в семейството.

Чучелото беше готово и се върнах към тренировката. Оказа се голяма торба вълна, приблизително колкото мъжки торс, с увита около него и пристегната с въже обработена бича кожа. Първо беше завързана за едно дърво, след това ми я подхвърляха и я претъркулваха край мен.

Джейми обаче не беше споменал, че са сложили няколко плоски парчета дърво между вълната и кожата – за да симулират кости, както ми обясни след това.

Първите удари не бяха особено забележителни, макар че ми трябваха няколко, за да пробия бичата кожа. Беше по-здрава, отколкото изглеждаше. Такава била и кожата на корема на мъж, осведомиха ме. На следващия опит опитах удар отгоре надолу и улучих дървено парче.

За миг си помислих, че ръката ми е паднала. Шокът от удара се разнесе чак до рамото ми и камата падна от изтръпналите ми пръсти. Не усещах нищо под лакътя си, но започваше слабо трептене, което вещаеше, че безчувствеността няма да е задълго.