Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— И ето, аз се оправям — заключи Турецки, докато качваше десните колела на жигулата върху тротоара на тясната странична уличка при Дома на журналистите. — Пристигнахме!
Той размаха журналистическата си карта пред носа на портиера и небрежно кимна с глава към Никитин, за да покаже, че са заедно. След две минути вече седяха в един ъгъл на почти празния прохладен салон в прочутия някога ресторант на Дома на журналистите, който вече бе позагубил своята популярност заради обирджийските си цени. Турецки извади от задния джоб всичките си документи, остави ги на масата и като се извини на Никитин, отиде да измие следите от борбата с колата. Когато се върна, забеляза, че Никитин дори не бе докоснал документите му, личеше си високата му класа. Те само бяха преместени от келнера в края на масата, а цялото останало пространство бе запълнено с чинии и чинийки с всевъзможни мезета, два вида чаши и две бутилки — френско шампанско и шотландско уиски.
Турецки разпери ръце:
— Както през доброто старо време!
— Подобни срещи трябва да се отпразнуват с качествено шампанско — отбеляза Никитин и с жест заповяда на келнера да напълни чашите. — Е, Сашка, наздраве за нашата среща!
— Наздраве, Гарик!
Чукнаха се и на един дъх изпиха чашите си. Никитин помоли келнера да отвори бутилката уиски и го освободи.
— Продължаваме на твърдо гориво, нали? — попита Никитин.
— Да — съгласи се Турецки.
Уискито беше превъзходно, макар че Турецки по принцип не признаваше много това питие. След него си беше в реда на нещата да запалят и по цигара. Което и направиха.
— Имаш към мен някакъв въпрос, така ли? — предположи Турецки.
— Не само един. Но засега е само уточнение. Каза, че си бил следовател при Главната прокуратура…
— Формално все още съм такъв. Това е служебната ми карта, можеш да я погледнеш…
Никитин не отказа.
— Какво ще рече „старши юридически съветник“? — попита той.
— Нещо като полковник — поясни Турецки.
— Важна птица. Доколкото мога да преценя.
— И то каква! — с ирония отбеляза Турецки. — Направо ще ахнеш, когато разбереш с какво дело съм се занимавал, преди да ме изпратят на оня международен симпозиум.
— Ако не е тайна, кажи.
— Възложиха ми да разследвам причините за избухването на войната в Чечня, да открия виновните и да ги подведа под съдебна отговорност — излъга Турецки, без да му мигне окото. — Страхотно, нали?
— Турчин! Оля се!
— Не, Гарик. Ако не вярваш, мога да ти го докажа с документи черно на бяло.
— И справи ли се?
— Не успях, нямах време. Подходих към делото абсолютно сериозно — в пълно съответствие и съобразно всички изисквания на Наказателно-процесуалния кодекс. Като начало извиках с призовки в прокуратурата за разпит в качеството им на свидетели редица важни лица: президента, секретаря на Съвета за сигурност, министрите на отбраната — бившия и сегашния. И разни по-дребни риби…
— И те, естествено, дойдоха?
— Разбира се, че не дойдоха. Изчаках да мине определеният от закона срок и отново им изпратих призовки. С предупреждение, че в случай на неявяване въпросните лица ще бъдат доведени принудително.
— И направи ли го?
— А какво друго ми оставаше? Бях длъжен да проведа всички необходими следствени действия.
— И тогава вече те дойдоха? — предположи Никитин, заинтригуван от безобразните лъжи на Турецки.
— Не — въздъхна той. — По някакво странно стечение на обстоятелствата именно тогава ме отстраниха от делото и ме командироваха на симпозиума.
— А с делото какво стана?
— Дадоха го на един колега, мой ученик. Той продължава да го води, като строго съблюдава всички законови разпоредби.
Никитин се разсмя.
— Няма нищо смешно — отбеляза Турецки. — Бюрокрацията е най-доброто законно средство за борба с демагогията. И обратното.
Надяваше се Костя Меркулов да му прости за заимстваната от него мисъл, а Аркаша Косенков — за цялата измишльотина. Но това си беше традиция в Дома на журналистите — тук всички си присвояваха веселите истории и никой не се сърдеше. Никитин наля в чашите по малко уиски.