Кървава разходка [bg]

— Това не е отговор. Защо разпитвате Пийк?

— Казал е нещо, с което може би е предсказал убийството на доктор Арджънт, докторе.

— Предсказал? Чувате ли се какво говорите?

Майлоу му разказа.

— В кутийка… — повтори Олдридж. Той се обърна към Хейди. Стийнбърг и Суенсън сториха същото. — Кога ви го каза!

— Ден преди да се случи.

— Оракул? — подхвърли подигравателно Стийнбърг. — О, моля ви се! А сега е Исус — да не би аз да съм единственият, който вижда тук тенденция към неадекватност?

Суенсън се обади:

— Поне е оригинално. Е, относително. Напоследък нямаме много исусовци. — Той се засмя. — Много елвисовци, но не и исусовци. Може би това е заради безбожното състояние на нашата култура.

На никой не му се стори забавно.

Суенсън не се предаде:

— Винаги можем да направим онова, което е правил Милтън Ериксън с исусовците — да им дадем дърводелски сечива и да ги накараме да сглобят нещо.

Олдридж се начумери и Суенсън млъкна.

— Инспекторе! — каза Олдридж. — Нека изясним това нещо: въз основа на тези предполагаеми… думи ли се върнахте тук?

— Аз работя върху едно неразкрито убийство, доктор Олдридж.

— Дори и така да е…

Олдридж приближи до прага и погледна в килията. Пийк не беше помръднал. Той притвори вратата.

Долард каза:

— Освен това те предизвикаха смут и в групата на всекидневни умения. Хърман Рандъл се развихри и почна да крещи нацистките си глупости. Трябва да помислим дали да не увеличим дозата му.

— Трябва ли? — попита Олдридж. Обърна се към Хейди: — Какво ще кажете да се срещнем следобед и да прегледаме досието на мистър Пийк? Да проверим дали това, което виждаме тук, не е някакъв вид регресия.

— Бих казал точно противоположното — намесих се аз. — Той показва повече мобилност и афективна реакция.

— Афективна реакция ли?

— Той плачеше, доктор Олдридж.

Олдридж пак погледна в стаята.

— Е, сега не плаче. Просто си стърчи там с всички симптоми на регресия. На мен ми прилича на каталепсия33.

Попитах:

— Има ли някаква възможност да се намалят медикаментите му?

Олдридж се ококори.

— Защо, по дяволите, трябва да го направим?

— Може би по този начин ще се освободи речевият му изказ.

— Ще го освободи — подхвърли язвително Суенсън. — Точно това ни трябва, един освободен Христос!

Две фигури в сиво-кафяви униформи се появиха откъм стаята с телевизора. Пациентите се загледаха в нашата посока и тръгнаха към нас. Суенсън и Стийнбърг пристъпиха напред. Мъжете се обърнаха, поеха в обратна посока, спряха до вратата на стаята с телевизора и влязоха вътре.

Олдридж каза:

— Благодаря ви за изказаното мнение, докторе. Обаче вие и инспектор Стърджис трябва веднага да напуснете. Никакви по-нататъшни контакти с мистър Пийк или който и да е от пациентите, докато аз или мистър Суиг не дадем разрешение. — След това се обърна към Стийнбърг и Суенсън: — По-добре вървете. Уговорката е за един часа.