Кървава разходка [bg]

— Дали братята сами са направили бомбата?

— Съмнявам се. Имахме няколко теории по този въпрос — при нас се навъртаха няколко образа с опит в областта на експлозивите. Живи разбойници, наркомани, готови на всичко. Алибитата стесниха кръга до половин дузина главорези; привикахме всички, но никой не проговори. И ничия банкова сметка не набъбна неочаквано. Все пак продължих да държа под око по-специално двама от тях, доминиканци с магазин за химическо чистене като прикритие. Двамата бяха заподозрени за почти същата експлозия в склад за дрехи, но се измъкнаха поради липса на доказателства! Окошарихме всички информатори, с които разполагахме, не можехме да си позволим да плъзнат слухове. Това ми говори, че залогът е бил големи пари.

— Момчетата имаха ли пари?

— Много — по петдесет хиляди годишно. А по онова време можехте да накарате да очистят някого и за сто долара. За пет хиляди бихте могли да намерите някой компетентен, за петнайсет — истински спец. Проверихме сметките на братчетата и открихме, че доста големи суми са били теглени седмиците преди експлозията, но не можахме да ги обвиним в нищо, защото те така си живееха. Старият им даваше по петдесет в началото на годината и те си харчеха парите както им хрумне — по четири-пет хиляди месечно. Профукваха всеки цент. В сценария нямаше изменения. Използваха един хлевоуст адвокат, той не ни каза и една сричка повече.

— Заподозряхте ги точно заради наследството, нали?

— Можете да се обзаложите — отговори Кастро. — Първата божа заповед, нали така? Върви по дирята на меда. След като я нямаше и мащехата, те ставаха единствени наследници на баща си, ставаше въпрос за милиони. Но и тяхното алиби беше дяволски неоспоримо: двамата са били извън града и това беше първото, което ни дадоха да разберем. За миг се престориха на много опечалени, а после веднага: „Между другото ние бяхме в Тампа, за да караме мотоциклети!“ Показаха ни някакви билети за състезанието, на което са били — всичко си беше наред. И при това ми се хилеха и ги пъхаха в лицето ми. Защото аз и преди си бях имал работа с тях. Още когато работех в „Измамите“. Което пък бе третото нещо, което ми се наби в съзнанието за тях: че е и преди са били лоши момчета. Мошеници. Както казах, убийство и далавера страхотно им пасва.

— Каква беше далаверата? — попита Майлоу.

— Нищо блестящо. Обикаляли по крайбрежието, хващали изкуфели възрастни хора и ги закарвали с колата до някакви затънтени места, които представяли за ваканционни селища. След това отивали до банката на жертвите, изчаквали, докато те изтеглят пари, за да платят в брой, връчвали им някакъв фалшив нотариален акт и духвали. Те плячкосвали наистина изглупели възрастни хора. В повечето от случаите жертвите дори не знаели, че са ги ограбили. А и теглените суми не били големи — пет-шестстотин долара, тъй че и банките не забелязвали нищо. Всичко свършило, когато синът на някаква възрастна жена надушил какво става — той изчакал с майка си на брега, докато тя посочила Дерик.