Смъртоносно обаждане [bg]

Без да обръща глава, Робърт бързо погледна наляво и после надясно. Най-близкият стелаж до него беше вляво, но се намираше на два метра – твърде далеч, за да стигне до него, преди някой куршум да пръсне черепа му или да пробие дупка с големината на грейпфрут в гърба му.

– Още ли се чудиш дали си достатъчно бърз, детектив? – попита Холдън. – Защо не пробваш и ще разберем. Залагам на себе си. Искаш ли да се обзаложим?

Хънтър не отговори.

– Вдигни ръце и ги разпери широко, детектив – повтори Холдън. – Оръжието ти да виси на левия ти показалец. Направи го веднага.

Робърт знаеше, че няма друга възможност за избор, освен да се подчини. Той си пое дълбоко дъх и направи каквото му казаха.

– А сега го подхвърли наляво. Не го пускай, а го подхвърли и го направи така, че да ти повярвам.

Хънтър не помръдна.

– Веднага, детектив.

Да ядосаш човек, който държи "Магнум 357", е грешка във всеки въобразим сценарий. А да ядосаш сериен убиец, който държи "Магнум 357" е направо глупаво.

Робърт врътна китка и пистолетът му излетя в стаята. Падна на пода на няколко крачки и се плъзна към картонен кашон до единия стелаж. Хънтър го проследи с поглед.

– Дръж ръцете си нагоре и широко разперени, детектив

– Каза Холдън. – Спуснеш ли ги, оставаш без глава. Ясно ли е?

– Кристално.

Последва дълго мълчание и Хънтър се запита дали Холдън ще го застреля в гръб. Какво имаше да губи? Той вече беше убил трима души и според неговото "табло на смъртта" му оставаха още девет. Добавянето на Робърт към този списък нямаше да има никакво значение.

– Признай, детектив... – най-после наруши тишината Холдън и Хънтър разбра, че той се е придвижил малко вляво от него. – Смаян си от работата ми, нали?

Робърт не видя, но Холдън кимна към таблото.

– Не съм сигурен дали бих употребил думата "смаян", Ник. – Въпреки че сърцето му блъскаше силно в гърдите, Хънтър успя да запази спокойствие. – По-скоро... ми се догади.

Мълчанието, което последва, беше тягостно и Хънтър се запита дали току-що не е подписал смъртната си присъда с избора си на думи.

– Защото не разбираш, детектив.

Този път Робърт вложи повече мисъл в отговора си.

– Какво има да разбирам, Ник?

Хънтър използва малкото име на Холдън по една елементарна причина – опитваше се да вложи подсъзнателно послание в изреченията си, да внуши на подсъзнанието му да го приеме като приятел, не като враг. Докато говореше, оглеждаше таблото пред себе си. Колкото повече го гледаше, толкова повече неща му се изясняваха.

– Ти... наказваш невинни хора, като убиваш техен близък човек. Някого, когото те обичат.

Трите познати лица с червени кръстчета не принадлежаха на трите жертви на убиеца, а на хората, на които той се беше обадил – Таня Кейтлин, Джон Дженкинсън и Ерика Барне. Те бяха истинските мишени на "телефонния убиец".