Смъртоносно обаждане [bg]

Хънтър намери безпроблемно къщата – двуетажен фамилен дом с тухлена фасада, добре поддържана морава отпред и идеално оформен жив плет. Къщата тънеше в мрак с изключение на мъждива светлина, която обливаше верандата в слабо жълто сияние.

До звънеца имаше бележка, на която пишеше: "Не работи". Робърт почука три пъти на вратата и зачака. Никой не отвори. Той почука отново, този път по-силно. Пак тишина. Отстъпи назад от верандата и огледа къщата. Никъде не светеше. Не се забелязваше никакво движение. Не се чуваше никакъв звук.

Какво правиш тук, Робърт? – запита се той. – Трябва да си отидеш у дома. "Разумната" половина на мозъка му реши да поведе разговор. Хънтър не ѝ обърна внимание и прескочи живия плет около градината, а после се опита да отвори прозореца вляво. Беше заключен и завесите бяха дръпнати, затова не можеше да надникне вътре. Не му провървя и с прозореца вдясно.

Това е знак, Робърт. Върви си у дома, обади се пак разумната половина.

Хънтър заобиколи от дясната страна на къщата, където намери врата с голям прозорец от матирано стъкло, през което не се виждаше много, освен че вратата води към кухнята.

Той се замисли за възможностите си за избор, а после съблече якето си и го уви около десния си юмрук. Погледна наляво, сетне надясно. Всичко беше тихо. Затаи дъх, стъпи стабилно на краката си и разби матираното стъкло. Инстинктивно се огледа отново. Все още беше тихо.

– Страхотно – измърмори Хънтър. – Влизане с взлом и незаконно претърсване на къща. На капитана много ще ѝ хареса.

Извади латексови ръкавици от джоба си, нахлузи ги, пъхна ръка през строшеното стъкло и отключи вратата. Измъкна тънкото си като писалка фенерче от кобура на пистолета си и влезе в къщата.

Бързо огледа тъмната кухня и продължи към просторна дневна, обзаведена с комбинация от старинни и модерни мебели. Стълбището в южния край водеше към втория етаж на къщата. Хънтър реши да огледа горе по-късно.

Сега, след като си тук, Робърт, какво всъщност търсиш, по дяволите? – запита се той. – Имаш ли представа? – Приближи се до вратата от другата страна на дневната, която водеше в кабинет с кожени канапета, меки бели килими и висока библиотека. Източната стена беше остъклена и гледаше към задния двор. Хънтър погледна някои от заглавията на книгите в библиотеката и в стомаха му се образува празнота. Там имаше учебници по медицина, електроника, машинно инженерство, информационни технологии, право, криминална психология и полицейски процедури.

– Той, изглежда, обича да проучва – каза си Робърт и се приготви да отиде да провери стаите горе, когато забеляза дървена врата в другия край на библиотеката. Отдолу струяха слаби ивици светлина. Той се приближи предпазливо, допря ухо до вратата и се заслуша. Отвътре се чуваше монотонно бръмчене.