Родени да убиват [bg]

— Както знаете, г-н Паркър — започна Пъд, — ние търсим нещо. Нещо, което ни бе отнето от г-ца Пелтие. Тази вещ, значи, все още липсва. Също както и, така поне мислим, пътникът, който може би е бил в колата заедно с госпожица Пелтие малко преди смъртта й. Допускаме, че може би в тази личност се намира търсената от нас вещ. Бих желал да ни кажете кое е това лице, за да можем да си възвърнем загубеното. Нужно ми е също да ми разкажете всичко, което е станало между вас и покойния господин Ал Зи, какво сте си говорили, както с него, така и с господин Мерсие преди две вечери. А, и всичко, което знаете за човека, който уби г-н Парагон.

Не отговорих. Пъд изчака около трийсетина секунди, сетне въздъхна.

— Зная, зная, че сте извънредно упорит човек. Мисля си, че дори сте готов да умрете, но не и да ми отговорите на въпросите. Признавам — вероятно това е много похвално качество. Да си дадете живота, за да запазите нечий друг. Браво! И в известен смисъл това ни води точно на темата. В крайна сметка всички ние сме плод на саможертвата на един човек, нали? А вие ще умрете, г-н Паркър, бъдете сигурен в това. Независимо дали ми кажете нещо или не. Вашият живот е към края си.

Наведе се над Рейчъл, стисна брадичката й в ръка и насила изви главата й към мен.

— Въпросът, г-н Паркър, е дали сте готов да пожертвате и чужд живот, за да защитите приятелката на Грейс Пелтие? Или пък да подхраните налудничавото си рицарство? Ето това се пита в задачата, в това е истинската проверка: колко чужди живота струва тази ваша тайна? Познавате ли въпросното лице? Жена е, нали? Признайте си! Не сте я срещали може би? Е, кажете ми сега: може ли една непозната да струва за вас повече от живота на тази жена тук? И изобщо имате ли право да зарежете госпожица Улф на произвола на съдбата, за да останете верен на вашите си принципи?

Пусна брадичката на Рейчъл и сви рамене.

— Това са трудни въпроси, г-н Паркър, съзнавам това. Но пък бъдете сигурен, че скоро ще си имаме отговори на всичко.

Наведе се и от пода взе голяма пластмасова кутия, в която имаше пробити множество дупчици. Постави я на масата до неговата берета, после я извърна и я отвори така, че да мога да виждам вътрешността. Тя съдържаше пет пластмасови контейнерчета. Трите бяха дълги поне по десетина сантиметра, другите две — по-малки, от типа шишенца за подправки или билки, сега приспособени за неговите си цели.

Извади две от последните — с перфорирани капачки. И в двете веднага забелязах неголемите членестоноги същества, които вече опипваха стъклото с многото си крака. Пъд остави едното на масата, сетне пристъпи към мен с другото в ръка — хванал го внимателно между палеца и показалеца, за да видя по-добре съдържанието.