Родени да убиват [bg]

— Не намерихте ли едно куфарче на масата? Пълно с паяци, а?

Макартър поклати глава.

— Тогава трябва да е бил той.

Едно-единствено нещо си помислих в този момент: Пъд трябва да е рискувал невероятно, ама идиотски, като в някой филм! Да се върне, за Бога! И в най-добрия случай е разполагал само с няколко минути.

— Вероятно разчита да ви обърка, изобщо максимално да замъгли случая. Без жената нямаме нищо, ама нищо, разбираш ли? Нищо не го свързва с нея. Или с която и да е друга… — рекох с искрено съжаление.

— Ти знаеш ли я коя е?

— Мисля, че се казва Торанс. Беше секретарка на Картър Парагон.

— Покойният Парагон ли? — попита със съмнение Макартър и извади от джоба тефтер, изчака ме търпеливо да повторя, но в същия миг чух гласа на Рейчъл — викаше ме.

— Ей сега се връщам — рекох на Макартър и той ме изгледа враждебно.

Май му се искаше да ме грабне за врата и да ме разтърси здраво, та да изплюя всичко, което знам по случая. Но кимна неохотно и ми позволи да го оставя.

Когато приближих количката с Рейчъл, Ейнджъл се изправи и дискретно се оттегли към прозореца. Лицето й бе бледо, по челото и горната устна лъщеше пот, но стисна ръката ми здраво.

— Как си сега?

— Първо, да ти кажа, Паркър, че съм много по-издръжлива, отколкото си мислиш.

— Да, бе, знам колко си издръжлива.

Тя ме изгледа продължително и кимна.

— Може би си прав — рече и погледна зад гърба ми към стаята, където чакаха Рамос и Макартър. — Какво ще им кажеш?

— Всичко, което мога.

— Ама не и всичко, което знаеш?

— Е, не би било разумно да го правя.

— И се каниш да прескочиш до семейство Бекър, нали?

— О, да.

— И аз ще дойда. Може би ще успея да ги убедя, защото ти едва ли ще можеш. Ако сега заедно с Луис им се изтресете на тези хорица, те ще загубят и ума, и дума от страх. Направо ще ги изплашите до смърт. А пък ако намерим Марси, ще ти е нужна една мила женска дума и приятелски настроено лице, така де.

Права беше.

— Добре де. Но първо почини малко, сетне ще прескочим. Няма да тръгвам без теб.

Тя се усмихна доволно и пусна ръката ми. Ейнджъл отново се настани на стола. Забелязах подутината на дългата му риза. Носеше глока под нея, в кобур на кръста.

От съседната стая долетяха високи гласове. Влязох и в същия миг Рамос излетя навън като ужилен, по петите му хукна и Макартър, но ме видя и се спря.

— Какво става?

— Едни риболовци забелязали яхтата на Джак Мерсие на около две мили от крайбрежието — неуправляема. Вълните я Носели към брега — преглътна Макартър, — а на мачтата висяло завързано човешко тяло.