Написано с кръв [bg]

Пусна вестника на скута си. Аманда я нямаше. Беше започнал „Скуби Ду“. Но ето че Браян се прибра — риташе шумно с ботуши по горното стъпало, продължително и старателно с единствената цел да привлече вниманието на целия свят, сякаш току-що си бе взел довиждане със сър Ранулф Фиенс21.

Влезе във всекидневната, измърмори, задето Манди си е хвърлила нещата на пода, смя се от сърце на Скуби Ду, после мина през кухнята, за да отиде в тоалетната. Там много внимателно извади пениса си, който гореше и изглеждаше така, сякаш предишните двайсет и четири часа е киснал в марината с лют червен пипер. Уринира, нежно прибра карантиите си и много бавно вдигна ципа. Излезе от банята и зяпна, досущ като Аманда, като видя съпругата си седнала (или по-скоро излегнала се) с вдигнати крака.

Браян хвърли внимателен поглед на помещението, но всичко изглеждаше чисто и подредено, и следобедната закуска беше на масата както обикновено. Срещу чашата му за чай бе подпрян плик. Браян го погледна. Щом видя почерка, веднага разбра, че е от Еди. Стомахът му се сви. Едновременно развълнуван и изплашен, той се свря в тясната ниша и се насили да седи спокойно и да се прави, че яде.

Храната едва не го задави. Храната и опасенията. Да дойде пред къщата му! Ще трябва да сложи край на това. Подобни работи могат да им навлекат неприятности. Тя явно няма търпение да го види отново. Разбираемо е. И на него много му се искаше да я види. Всъщност през целия ден, докато преподаваше на автопилот (не че в класа забелязаха някаква разлика), бе мечтал за бъдещето. Вече беше решил — получи ли си веднъж свободата, ще се оженят. Родителите му ще негодуват, разбира се, заради разликата в социалното положение, но ще им мине. А накрая ще поиска да имат и деца, макар че отначало дълго време двамата с Еди ще си бъдат всичко един за друг.

— Има писмо за теб.

— Имам очи, благодаря. — Той го взе, сви устни и зададе напълно благоразумен въпрос: — Имаш ли представа кой го е донесъл?

— Не. Беше пред вратата, когато се върнах.

Браян беше доста горд с хладнокръвието, с което пусна дебелия плик в джоба на жилетката си, и продължи да дъвче банановия десерт с орехи, докато писмото изгаряше тялото му.

— Сигурно някой предупреждава, че няма да дойде на репетиция.

— Как върви? Пиесата ти?

— Добре.

Сю го гледаше как пъха храна в розовото отвърстие насред брадата, превзето вдига устни и с малкия си пръст опипва в ъгълчетата за трохи.

— Следващия вторник отивам в Лондон.

— В Лондон ли? — Взря се в нея с невиждащ поглед. — За какво?