Написано с кръв [bg]

— Нищо чудно, че жената напомняла на Лора Хътън за някого. Приличала е на Хадли, а не на рисунката. Но ако всичко това се е случило вечерта преди убийството, къде са се дянали смахнатите дрехи?

— Вероятно в куфара.

— Опа! — тихо възкликна Трой. Мозъкът му заработи на пълни обороти. — Ето защо скринът е бил винаги заключен.

— Предполагам.

— Но… не и когато е бил убит?

— Едно от нещата, които открих при разговорите с Къли, е, че нуждата да се обличаш в женски дрехи се засилва в периоди на силен стрес. А Хадли, както знаем, е изживял точно такава криза непосредствено преди да умре.

— Значи… тъкмо се е канел да си навлече труфилата и са го прекъснали… — Думите се сипеха една след друга. Трой се изправи и се заразхожда толкова въодушевен от новия сценарий, колкото беше скептичен преди минути към него. — Което обяснява защо е бил съблечен, но не си е сложил пижамата. Един момент обаче — дали би му дошло наум изобщо да го направи, докато все още има някой у тях?

— Бих казал, не. Но да не забравяме, че двамата с Дженингс се познават от много отдавна. Може пък тези неприятности в миналото, за които е споменал Хадли, да са свързани именно с това нещо.

— Ами ако Дженингс го е заплашвал да го издаде?

— Едва ли. Какво би постигнал? Хадли не върши нищо противозаконно.

— Вярно. Най-много да започнат да го гледат странно в селото и той да се върне в Лондон. Там, ако ще да чукаш златната си рибка, на никого не му пука. Дори и така да е — Трой престана да се разхожда и отново седна, — тия партакеши трябва да са свързани по някакъв начин със станалото. Иначе защо убиецът ще си прави труда да ги взема?

— Ами ако не ги е изнесъл убиецът?

Трой зяпна към шефа си озадачен.

— Че кой би могъл да е, дявол да го вземе?

— Ами, да речем, някой, който го е обичал.

— Не ви разбирам.

— И не е искал да му се подиграват и да му се присмиват дори след смъртта.

— Лора?

— Това е единственото име, което ми идва наум. Не е изключено, въпреки че тя отрича, след като е видяла как странно се държи през цялата вечер, да се е върнала в къщата да провери дали е добре.

— И го е намерила мъртъв, дрехите пръснати наоколо… Възможно е. Господи!

Трой прокара пръсти през косата си няколко пъти, и то толкова енергично, че тя щръкна наелектризирана.

— Всеки път, щом открием нещо по този случай, става по-лошо вместо обратното. Сега имаме поне двама Хадлиевци, като и двамата изглеждат абсолютно нереални. Дали не е бил душевноболен, как мислите?

— Не знам.

— Случва се. Гледах един филм за жена, която се изживяваше като три отделни личности. Нито една от трите нямаше представа какво правят другите.

— Знам точно как са се чувствали — заяви Барнаби.