Офицер и пешка [bg]

— Защо не дръпна спусъка тогава?

— А ти защо не разказа на света онова, което знаеше?

— След като не чух нищо за смъртта ти, отидох отново в Орландо. Казаха ми, че си подал оставка като пастор и си напуснал града. Къде отиде?

— В Калифорния, Аризона, Ню Мексико. Ти не ми отговори. Защо не разказа?

— Реших да уважа желанието на Кинг и да си замълча, докато не минат петдесет години.

Фостър сочи с ръка конзолната масичка.

— Това са касетата и двете ролки. А какво има на флашката?

— Пресниманите страници на Валдес бяха започнали да избледняват. През шейсетте качеството на фотографията не е било както сега. Преди да се загубят напълно, прехвърлих всичко на електронен носител. Те са на тази флашка.

— Не е същото.

— Това е, с което разполагаме. Оригиналите избледняха.

— Като моя живот. Все още ми липсва Колийн. Всеки ден.

Аз също си мисля за нея и Нейт. И двамата дадоха живота си за каузата. Две жертви, паднали в социалната революция, започнала през април 1865 г. и продължаваща до ден-днешен.

— Накрая се върнах у дома, във Флорида — казва Фостър. — Църквата ми прояви разбиране. Назначиха ме отново. Оттогава съм неотлъчно с тях.

— Моят живот също се промени. Когато ти изчезна, Стефани Нел ми възложи да те открия. Но аз я убедих да се откаже. Казах й, че папките най-вероятно са върнати в Куба и ти нямаш какво да добавиш. Не знам дали ми повярва, но наистина се отказа.

Той не отговаря.

Домът на Кинг е тих като гробище, нощта отвън е спокойна. Утре целият Мартин Лутър Кинг Сентър ще кипи от оживление. Бившите президенти Барак Обама и Дани Даниълс ще говорят от амвона на баптистката църква. Очаква се голямо присъствие на хора, дошли да почетат паметта на Кинг. Но сега, в малките часове на новия ден, сме само аз и Фостър.

— Стефани дойде да ме види отново около месец след като я бях убедил да се откаже от разследването — казвам аз. — Заради безобразията на Оливър и Джансън във ФБР се изви буря. Последва голяма чистка и там, и в Министерството на правосъдието. Всички протежета на Хувър бяха изметени. Най-после петното бе измито. После създадоха ново звено към министерството, което да се занимава с такива деликатни проблеми. Впоследствие то се разви и обхвана целия свят. Аз бях първият му служител. Отряд „Магелан“.

— Чух за него от един приятел, държавен служител. Така те открих в Копенхаген.

— Ако ти не ме беше открил, аз щях да дойда при теб. Днес е важен ден.

Поглеждам часовника си. 0:30. Четвърти април беше настъпил.

— Мартин стимулираше надежда и любопитство — казва Фостър. — Историята показва, че паметта за него е жива. Толкова много хора скърбяха след смъртта му. Сякаш бяха умрели заедно с него.