Офицер и пешка [bg]

Аз също бях размишлявал по въпроса по време на полета от Дания със съзнанието, че това е причината да бъда повикан. Осемнайсет години бях пазил тайната; лъгал бях Стефани, като така и не й разкрих с какво разполагам и какво съм научил. И ето че се бях озовал в дома от детските години на Мартин Лутър Кинг, изправен пред дилема.

— Всички ние допуснахме сериозна грешка — казва Фостър. — Включително и аз. След като Мартин умря, го възвеличахме, изкарахме го безгрешен. Той никога не бе очаквал такова нещо. Обичта и уважението на хората към него ги подлъгваха да го идеализират. Сега във всяко градче на тази страна има улица или булевард, носещи неговото име. Рожденият му ден е официален празник. Да го критикуваш вече се смята за предателство към черната раса. Което е странно, като се има предвид, че приживе той беше много повече критикуван, отколкото хвален. Забравяхме за слабостите му, а той ги имаше в изобилие, но те просто доказваха, че е човек. Имаше същите недостатъци като всички нас. Светец не беше. Но умееше да оцелява.

— Защо сме тук? — питам аз.

— Петдесет години живея с болката от смъртта на моя приятел и близо двайсет с тази от загубата на дъщеря ми. Не желая повече да понасям и двете. Когато си тръгна от дома ми, аз не дръпнах спусъка, защото бях дал обет пред Мартин. Той пожертва живота си и поиска от мен да пожертвам своя, но по различен начин. Държеше да доживея до този ден. Е, добре. Аз изпълних обета си. А след като нищо не се разкри публично, си казах, че и ти си изпълнил своя.

Известно време стоим мълчаливо един срещу друг.

— Дъщеря ми не можа да изживее пълноценно живота си — промърморва той. — Тя така и не разбра какво е да отглеждаш свое дете и всичко това стана по моя вина. Ако бях сключил сделка с Валдес, ако бях разменил монетата за папките му и след това ги бях изгорил, нищо от това нямаше да се случи. Но аз си бях наумил, че мога да контролирам събитията. Мислех си, че от мен зависи. Казвах си, че е достатъчно да откажа. Колко съм бил глупав!

Вече разбирам накъде бие. Моментът отдавна е назрял.

— Мартин беше прав за мен. Аз не съм роден за капитан.

— Не. Ти си генерал. Той ти е гласувал доверие за най-важното решение, което е вземал през живота си. Избрал е теб, за да му помогнеш да го осъществи. И ти не си го разочаровал. Изпълнил си точно онова, което е искал. И виж какво си станал. Съпруг, баща, уважаван проповедник. Той наистина не се е излъгал в теб. Познавал те е по-добре, отколкото сам си познавал себе си.

— Част от мен желае никога да не го бях срещал.

Усещам пораженството в гласа му и разбирам, че всичко е свършило.

— Готов ли си да си тръгна?

— Да. Благодаря ти, че ми разправи за случилото се. Исках да знам. Радвам се, че дойде. Вземи записите и флашката и реши как да постъпиш на тази петдесетгодишнина. До момента се справяш добре. Разчитам на теб да вземеш вярното решение.