Свещеният меч [bg]

59

Нямаше смисъл да се съпротивлява повече. Мъжете вързаха китките му и го повлякоха през пясъка към чакащия хеликоптер.

След минути плажът пред къщата гъмжеше от хора. Гледката напомняше разчистване на бойно поле след току-що приключило сражение. Дошлите по море изтласкаха лодките си във водата и отпътуваха, оставяйки след себе си бразди от бяла пяна. Командирът и другите живи членове на ударната група стояха при хеликоптера и разговаряха с екипажа, докато пилотът подготвяше машината за излитане. Всички носеха скиорските си маски. Командирът държеше голям прозрачен найлонов плик, през който Бен различи матовия блясък на бронз и стомана.

Мечът на Христос. Врагът най-после се бе добрал до онова, което търсеше.

Но през найлона се виждаше още нещо. Острието на меча беше изцапано с кръв. Бен се намръщи. Какво ли бе станало? Когато го завлякоха по-близо до хеликоптера, той долови няколко откъслечни думи, разменени между мъжете.

— … с американеца?

Командирът поклати глава и посочи плика в ръката си. Бен го чу да казва:

— Падна върху него.

Кръвта по меча беше на Холанд. На Бен му дожаля. Командирът нямаше причина да лъже един от своите. Американецът сигурно се бе намушкал на меча, когато се бе претърколил по стълбите.

Горкият Уесли не заслужаваше подобна съдба. Но пък Бен не се съмняваше, че тези хора така или иначе щяха да го убият. Може би беше за предпочитане да умре по такъв начин, отколкото да прекара последните мигове от живота си на колене, очаквайки куршум в тила. За един самурай — със сигурност.

Докато мислеше затова, в съзнанието на Бен се оформи и друг въпрос: след като вече притежаваха меча, защо го искаха жив?

— Качвайте го — нареди командирът и махна към хеликоптера.

Някой блъсна Бен грубо напред. Машината беше „Бел UH-1 Ирокез“, каквито се използваха широко във военната авиация, но отличителните му знаци бяха изтрити и корпусът бе боядисан в матовочерно. Картечницата M240 обаче все още стоеше на мястото си от едната му страна.

Щом натикаха Бен вътре през отворената врата, шумът на турбината прерасна във вой. Командирът и хората му се качиха и заеха позиции, без да откъсват очи от него. След миг хеликоптерът се откъсна от земята сред вихрушка от пясък.

Докато се издигаха във въздуха, Бен погледна навън. Ниско долу, на тъмния плаж, първите огнени езици вече обхващаха прозорците на къщата. Тези хора бяха решили да я изгорят из основи, за да заличат всякакви следи от присъствието си. Случаят с безследно изчезналия милиардер щеше да държи в напрежение медиите и широката публика месеци наред. Бен се запита дали някой ще открие трезора под къщата и безценните колекции в него.