![Дъщерите на Пандора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/7/dshcherite-na-pandora-bg-download.jpg)
Дъщерите на Пандора [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #12
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 978-954-17-0259-8
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Пандора [bg]». Краткое содержание книги:
Мегън смръщи озадачено вежди. Какво общо имаха боровите дървета с тяхното положение? Мъртви или не.
— Мъртъв ли е, Кондън? — извика Рената към охраната. — Ти живееш тук. Би трябвало да знаеш дали боровете…
Кондън смръщи вежди и тръгна към тях.
— Какво…
Тялото му се изви в дъга, той отвори уста, обаче от нея не излезе вик. Препъна се и падна по очи на земята. В гърба му беше забит нож.
— Грейди — прошепна Рената. — Добра работа.
Грейди се появи откъм заслона, в който държаха различните инструменти.
— Изведи Мегън оттук — каза той, като изговаряше натъртено всяка дума. — Веднага! — И отново се скри в заслона.
— Тръгвай! — Рената побутна Мегън към дърветата. — Към боровете. Там има пушка, а се надявам, че и Харли е там. Поне там трябва да бъде.
— А ти какво ще правиш?
— Ще помогна на Грейди да ликвидира мъжете в къщата. Кажи на Харли да се обади на Винъбъл и да му каже да се качи тук горе. И вземи пушката. — Тя изчезна след Грейди.
Мегън искаше да изтича след нея. Но не, тя дори нямаше оръжие. Пушката! Трябваше да я вземе и да извика Винъбъл на помощ. Мегън побягна надолу към скалата и боровите дървета.
— Кучка! — долетя бесният вик на Молино зад нея.
Тя хвърли поглед през рамо и го видя да тича към нея. Господи, близо беше! И се целеше с пистолет в главата й. Трябваше да намери пушката, скрита сред дърветата.
Нямаше време.
Свлече се на земята и се притисна към нея, а куршумът прелетя над главата й.
Друг куршум. Друг звук…
Какъвто се чува, когато куршумът потъне в плътта. Обърна се и видя Молино да залита, от раната в гърдите му капеше кръв. Той изпусна пистолета, но продължи да върви към нея.
— Бягай, Мегън! — извика Харли откъм боровите дървета. — Прекалено е близо до теб. Не мога да се прицеля добре.
— Излъга ме. Опитваш се да ме изиграеш. — Молино беше върху нея, ръцете му се сключваха около гърлото й. — Стивън няма да ти позволи да ни измамиш. Ще те убия…
Друг изстрел. Молино трепна, когато куршумът се заби в ръката му. Мегън отчаяно го избута встрани, той се свлече на земята до нея. Обаче успя да я сграбчи и я търкулна към ръба на скалата.
— Ще те убия. Ще убия всички… откачени.
Тя се бореше отчаяно, завладя я паника. Щеше да я бутне долу. Не трябваше да има още толкова много сили. Куршумите сякаш не го бяха докоснали. Само да успееше да стигне до пушката, скрита сред дърветата… Не, тя имаше друго оръжие.
— Няма да е навреме — каза тя. — Твоят Стивън не може да ти помогне. Майка ми го уби. — Освободи едната си ръка и я протегна към него. — Знаеш ли какво е да полудееш? Говори със Стивън. Ще те докосна, Молино.
Той замръзна и загледа втренчено ръката й, като че ли тя беше кобра, извила глава да го ухапе.
— Страхуваш ли се? И така трябва да бъде. Ти уби майка ми, а тя искаше твоята смърт. Дори да не съм Пандора, тя може да действа чрез мен. Все пак, аз съм откачена, нали? — И го докосна леко по бузата.
Той изпищя, очите му сякаш хлътнаха, потънаха в главата.
— Не! — Той залитна назад. — Откачена. Чудовище.
— Ти си чудовището. — Тя допълзя до него. Още две крачки и той щеше да падне от скалата. — Ти ще умреш, Молино. Мислиш ли, че лудостта и страданията следват хората и в гроба? Аз се надявам да е така.
— Махни се от мен! — Той се приближи още повече до ръба. — Не се приближавай!
— Но аз искам да те докосна. Позволи ми. Искам да подържа ръката ти.
Тя се спусна напред с протегната ръка. Той изпищя и политна назад, но успя да я хване за ръката, докато падаше.
Тя се плъзгаше, плъзгаше, като че ли щеше да падне заедно с него.
— Стивън… — каза задъхано Молино. — Той няма да ми позволи да умра. Ние ще…
Извика, когато ръката му се изплъзна от нейната и той падна в бездната.
Тя продължаваше да се плъзга! Мегън отчаяно заби нокти в тесните пукнатини на грубия камък.
Не падай. Не позволявай на Молино да спечели.
Краката й бяха стъпили на лека издатина в скалата, посипана с пръст, но пръстта беше суха и се ронеше, а Мегън напразно се опитваше да намери друга опора. Пръстите на ръцете й вече кървяха.
— Дръж се. — Лицето на Харли се показа над скалата. — Легнал съм по корем и се подавам възможно най-навън. Ще те хвана за дясната китка, ще се опитам да не наруша равновесието ти.