Дъщерите на Пандора [bg]

— Излез, Мегън! — извика Молино през отворената врата на апартамента на приземния етаж. — Току-що научих, че нашата малка приятелка ще се приземи след няколко минути. Ще я посрещнем, за да се чувства в безопасност и да знае, че намеренията ми са добри.

— И какво ще сториш с нея, щом веднъж вече си удостоверил истинността на страниците? — запита тя докато изкачваше стъпалата.

— Е, сигурен съм, знаеш, че има много начини да получиш онова, което искаш, без да водиш преговори. Но просто трябва да се уверя, че тя има онова, което ми е нужно. — Той я побутваше към площадката за хеликоптера. — А после можеш да се върнеш при Сиена. Сигурен съм, че му липсваш. А, ето я, идва.

На площадката тъкмо се снижаваше кафяво кремав хеликоптер. Двама мъже скочиха от него веднага щом се приземи.

— Позволи ми да те представя. — Молино посочи високия червенокос мъж. — Това е Дейвид Кондън. Той пилотираше хеликоптера, който те доведе тук, Мегън. Другият джентълмен е Бен Столек. Доведохте ли Нотинг?

На земята слезе и дребен мъж в карирана риза.

— Това ще ти струва скъпо. На практика ме отвлякоха от игрището за голф, за да дойда тук.

— Ще ти отнеме съвсем малко време. Просто предварителен оглед.

След това Молино се обърна към Мегън:

— Този джентълмен е изявен в своята област и има завидна репутация, в противен случай не бих търпял грубостта му.

— Той също така е много алчен.

От хеликоптера слезе и Рената. Подаде на Молино огромен плик.

— Внимавай с тези страници.

— Винаги се грижа за онова, което е мое. — Той тръгна към къщата с Нотинг. — Кондън, ти остани тук. Столек, ти ще дойдеш с нас. — Хвърли поглед през рамо. — О, Кондън, ако някоя от дамите се опита да играе игрички, застреляй я. В стомаха. Там раните са най-болезнени.

Кондън извади оръжието си и го насочи в Мегън.

Рената не му обърна никакво внимание.

— Нарани ли те Молино, Мегън?

— Не много. — Тя погледна Рената. — Ти си тази, която изглежда ужасно. Как получи тези натъртвания?

— Съблякоха ме гола, за да ме претърсят. Аз възразих. — Погледна Кондън. — А той много се забавляваше. Ще го запомня. — Погледът й се премести върху Мегън. — Този тест вероятно няма да отнеме повече от петнайсет минути. Нотинг разполага с нужните химикали. Молино обаче ще бърза много, когато разбере, че страниците са автентични.

— А те такива ли са?

— Да. Къде е Сиена?

— Мъртъв е. Молино твърди, че полудял, след като съм го хванала за ръката и се наложило да го убие, за да го отърве от мъките му. Мисля, че лъже. Молино просто е търсил извинение да убие Сиена.

— Пет пари не давам защо е мъртъв. Интересува ме само, че вече не е част от картината. — Погледна към боровата горичка, която беше на около километър надолу по пътя, вляво от скалата. — Онзи счупен бор изглежда мъртъв, нали? Тези негодници вероятно са го използвали за мишена. Обзалагам се обаче, че не е мъртъв.