Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Хакване
Устойчивостта на Биткойн на атаки се дължи на три свойства – нейната простота, огромната изчислителна мощ, чието предназначение е само да гарантира сигурността на много простата архитектура, и разпределените нодове, които трябва да постигат консенсус по всяка промяна, за да може да бъде осъществена. Представете си цифров еквивалент на цялата американска сухопътна армия, заедно с въоръженията ѝ, мобилизирана, за да пази от нападение един-единствен училищен двор, и ще добиете идея колко укрепен е Биткойн.
Това по същество е регистър на притежание на виртуални монети. Има само 21 милиона от тези монети и няколко милиона адреса, които ги притежават, като всеки ден не повече от 500 000 транзакции раздвижват монетите сред адресите. Компютърният капацитет, нужен, за да оперира такава система, е минимален. Лаптоп за $100 би се справил, като същевременно сърфира в интернет. Причината Биткойн да не се управлява от един лаптоп, обаче е, че ако беше така, собственикът на лаптопа трябваше да се ползва с доверие, а също и че такава мрежа би била сравнително лесна цел за хакване.
Всички компютърни мрежи разчитат за сигурността си на няколко компютри, които са непробиваеми за атаки, и използват тези компютри за крайно архивиране. Биткойн, от друга страна, възприема съвършено различен подход към компютърната сигурност – не си дава труд да подсигурява някои от компютрите отделно, а функционира с работната презумпция, че всички компютърни нодове са злонамерени нападатели. Вместо да установява доверие в който и да било от участниците в мрежата, Биткойн удостоверява всичко, което те правят. Този процес на удостоверяване чрез доказателства за работа консумира големи количества изчислителна мощ и се е доказал като изключително ефективен, защото благодарение на него сигурността на Биткойн зависи само от грубата изчислителна мощ и защото е неуязвим за проблеми с достъпа или идентификацията. Ако някой предварително приема, че всички са нечестни, всички трябва да плащат висока цена, за да запишат транзакции в общия регистър и всеки би загубил разходите си, ако бъде установена измама. Икономическите стимули правят непочтеността твърде скъпа и с твърде малко шансове да успее.
За да хакнеш Биткойн, в смисъл да компрометираш регистъра на транзакциите, като измамно преместиш монети в конкретен акаунт или като го направиш неизползваем, трябва някой нод да вмъкне невалиден блок в блокчейна, а мрежата да го приеме и да продължи да надгражда над него. Разходите на нодовете за разкриване на фалшификации са много ниски, докато разходите за добавяне на блок с транзакции са високи и непрекъснато растат. Понеже мнозинството нодове в мрежата имат интерес тя да оцелее, много слабо вероятно е битката да бъде спечелена от нападателите, а с поскъпването на добавянето на блокове става още по-невероятно.
В сърцето на архитектурата на Биткойн е фундаменталната асиметрия между цената за включване на нов блок с транзакции и цената за верифициране на валидността на тези транзакции. Това означава, че фалшифицирането на архива технически е възможно, но икономическите стимули са силно заложени срещу това. В резултат регистърът на транзакциите представлява неоспорим запис на валидни транзакции поне досега.
Атаката 51 %
Атаката 51 % е метод за използване на голям брой хеширания в секунда за генериране на фалшиви транзакции, като една и съща монета се харчи два пъти. По този начин едната от транзакциите се анулира и получателят остава измамен. По същество, ако копач, който контролира голям процент от темпа на хеширанията, успее да реши задачите за доказателство за работа бързо, би могъл да похарчи Биткойн в публичен блокчейн, който получава потвърждение, докато той копае в друго разклонение на блокчейна по друга транзакция със същия Биткойн към друг адрес, принадлежащ на атакуващия. Получателят на първата транзакция има потвърждения, но нападателят ще опита да използва изчислителната си мощ, за да направи втория чейн по-дълъг от първия. Успее ли, атаката ще сработи и получателят на първата транзакция ще види как изчезват монетите, които е получил.
Колкото повече нападателят може да контролира темпа на хеширане, толкова по-вероятно е да успее да направи фалшивия чейн по-дълъг от публичния, а след това да върне транзакцията си и да спечели. Макар да звучи лесно като принцип, на практика е много по-трудно. Колкото по-дълго получателят чака потвърждение, толкова по-малко вероятно е нападателят да успее. Ако получателят е готов да чака шест потвърждения, вероятността атаката да успее, е безкрайно малка.