Девицата и звярът

Езикът на Камерън също овлажни устните й, вкусвайки сладостта им.

Тя бързо прие негласната покана и разтвори уста.

Сляха се в дълбока, интимна целувка, която ги задъха.

С бързо движение Кам се обърна и привлече Мариса под тялото си. Краката й се разтвориха, за да го приемат, обвиха се около бедрата му… и той проникна дълбоко, сливайки тялото си с нейното във върховен екстаз.

Когато възвърна достатъчно силите си, за да се движи, Мариса стана. Все още дишаше неравномерно, но сърцето й вече забавяше ускорения си ритъм. Колко ограничен и празен би бил животът й, ако не бе изпитала никога тази «малка смърт». Тя се опита да си представи какво би станало, ако споделяше тялото и сърцето си не с Камерън, а с друг мъж. Картината във въображението й бе мрачна и празна — земята на чувствената пустош.

«Vous et nul autre, скъпи» — отекна в главата на Мариса. Вие и никой друг. Знаеше, никога няма да обича друг така, както Камерън.

Лявата ръка на Кам се обви около рамото й. Ръцете на Мариса прегърнаха силната му гола ръка, брадичката й се опря на широката му длан.

— Исках да донеса нещо за пиене, милорд. Желаете ли нещо друго?

Кам целуна шията й и промълви:

— Да, мила. Теб.

— Ненаситен си — възпротиви се Мариса.

— Имам да наваксвам години празнота — отвърна той.

— Целия ден ли ще прекараме тук? — попита тя, а в гласа й се усещаше нежеланието да напусне сигурността на спалнята. Тук, в неговите ръце, те бе спокойна и сигурна, обичана и уважавана.

Той въздъхна.

— Колкото и да ми се иска, не мисля, че е разумно.

Мариса сви рамене.

— И аз мисля така — съгласи се тя.

— Да не си мислиш, че наистина искам да оставя това легло? — попита той. — Или да те оставя да се изплъзнеш от ръцете ми? — Устните му прокараха огнена пътека по шията й. Мариса потръпна от удоволствие, затваряйки очи в чувствено очакване. — Ако бяхме сами, щях да те държа в тази стая поне месец.

— Само месец? — възкликна тя.

— По-дълго би било вулгарно — отговори той с иронична тържественост.

— А не подхожда на граф да го смятат за вулгарен, така ли?

— Да, любов моя, така е — отвърна той. — Тъй че трябва да изпълним дълга си и да правим компания на гостите.

— По дяволите дългът! — въздъхна тя.

Кам повдигна русата си вежда.

— Правилно ли чух, скъпа? Моята съпруга да бяга от дълга си?

Мариса се усмихна и извърна глава, за да го погледне.

— Съвсем правилно, любов моя — каза тя и устните им се срещнаха в буйния огън на страстта, заплашваща да ги хвърли отново в пламъците на любовта.

Когато се откъснаха един от друг, Кам й прошепна на шотландски:

— Gradh mo chridhe. — Сетне повтори на английски: — Съкровена моя любов.

Напитката, която Мариса искаше да донесе, бе забравена и двамата се потопиха в нова целувка. Бяха толкова погълнати от страстната си любов, че когато Чарити почука на вратата, дори не я чуха.

Прислужницата изобщо не бе подготвена за гледката, която я очакваше. Господарката й, графиня Деран, съвсем гола, бе в прегръдките на съпруга си, графа, който също нямаше нищо на себе си. Бяха в леглото и се целуваха буйно. От изненада Чарити изпусна подноса и ги стресна.

— О, моля да ме извините, миледи — каза тя и се наведе, за да събере парчетата от счупените съдове. Лицето й бе почервеняло от притеснение. — Нямах представа, че ще спите тук… — Тя замълча, лицето й почервеня още повече. — Искам да кажа, че графът… — Думите й секнаха, тя вдигна глава, сетне пак бързо я наведе, смъкна бялата си престилка и започна да бърше разлятото кафе. — Да ви донеса ли друго кафе?

Усмихната, Мариса отвърна:

— Да. А също и вода, за да се изкъпя.

— Както наредите, миледи.

Чарити вдигна сребърния поднос и със сведени очи напусна стаята.

Щом Чарити затвори вратата, Мариса избухна в кикот.

— О, Камерън, опасявам се, че я шокирахме.

— В такъв случай — каза Кам, намествайки Мариса в скута си, — ще й се наложи да свикне с това да бъде шокирана. Защото отсега нататък ще спим заедно.

Дългите му, ловки пръсти омагьосваха тялото й и я караха да потръпва. Отдадена на чудесните му докосвания, Мариса забрави и за Чарити, и за всичко останало.