Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
— Мариса.
Тя се извърна към вратата. Съпругът й беше там с ръка на бастуна си. Мариса изтича при него.
Кам разтвори ръце и я грабна в сигурните си обятия. Наведе глава и устните им се срещнаха — жажда, на която никой от двамата не можеше да устои. Най-сетне Кам се отдръпна задъхан. Проклятие, той я желаеше! Вгледа се в блесналите зелени очи на Мариса и откри там същата дълбока страст, същия буен плам. Тя бе блян и реалност, богиня и жена, сирена и светица едновременно. Неговата жена.
Някогашното му безпътно, цинично его би му се присмяло. «Любов» някога бе дума, която използваше за удобство; лесно я казваше и също така лесно я забравяше. Сега, след като бе открил дълбините на любовта, той разбираше, че сексуалният живот, който бе водил, е бил непълноценен.
Как му се искаше да може да отложи вечерята поне с час! Би предпочел да прекара времето в ръцете на Мариса, да науми повече за нея, да разкрие цялата й чувствена природа.
Мариса докосна нежно страната му, погали устните му. Кам захапа показалеца й и го всмука в топлата си уста: тя бавно го издърпа навън. Нито тя, нито Кам се притесняваха, че Чарити наблюдава сцената.
— Вечерята ни очаква, съпруже.
Кам сниши гласа си до дрезгав шепот.
— Както и леглото ни, жено.
— Тогава да не губим време — отвърна Мариса и го хвана под ръка, — защото краят на първото ни задължение ни води успешно към удоволствието.
Тръгнаха бавно по дългия коридор към стълбището и срещнаха Ангъс и Алана Бюканън да идват от другото крило на къщата. Двойките се усмихнаха и размениха любезни бележки за избора си на дрехи за вечерта, с цел да прикрият истинските си чувства.
Кам и майка му размениха изпитателни погледи. Лицето на Алана бе открито — тя явно умоляваше сина си за малко обич.
Кам мислеше за другата жена в живота си. Бе променил отношението към майка си. Алана Бюканън вече не бе детският му образец за съвършенство, неговият висш идеал; отношението му към нея бе станало по-зряло — вече я възприемаше като земна жена, способна да допуска грешки като самия него. Все още не знаеше дали изобщо би могъл да й прости онова, което бе сторила — със сигурност никога не би могъл да й прости, че го загърби точно когато имаше най-голяма нужда от нейната утеха.
Но любовта на Мариса го бе променила. В ума му все още бе жив споменът за нейната загриженост, която бе разпръснала донякъде загнездилата се у него горчилка от ударите на съдбата и от някои хора. Това, че Мариса бе приела белезите му, го бе освободило от оковите на гнева и отчаянието. Отблъскването на Алана го бе наранило, бе го опустошило, но сега той можеше да прогони този спомен в миналото, където му беше мястото.
Кам отправи на Мариса любяща усмивка и попита:
— Майко, мога ли да ви придружа на вечеря?
Сините очи на Алана се напълниха със сълзи, тя пусна ръката на мъжа си и въздъхна:
— С удоволствие, Камерън.
Кам протегна дясната си ръка.
— Да тръгваме тогава!
Алана се опря на лакътя му, плъзна пръсти по кадифения жакет и докосна обезобразените кокалчета на дясната му ръка. Трудните времена бяха отминали, тя бе сигурна в това. Любовта безвъзвратно бе променила сина й — в погледите, които си бяха разменили Кам и Мариса, тя бе открила любов, а заедно с нея и толерантност. Алана имаше за какво да благодари на снаха си, и най-вече за щастието, което можеше да прочете в езерно-синьото око на сина си, за желанието да я допусне отново в живота си. Искрените й молитви бяха чути.
Майка и син тръгнаха надолу по стълбите, а Ангъс и Мариса се спряха за момент.
Брадатото лице на Ангъс сияеше. Широка усмивка грееше на устните му.
— Вие предизвикахте огромна промяна в момчето ми — отбеляза той.
Мариса скромно замълча, но Ангъс продължи:
— Така е, момичето ми. Днес виждам в него онова момче, което отгледах. — За нейна изненада Ангъс постави големите си загрубели ръце на раменете й и я целуна шумно по двете страни. — Обичам сина си и искам да бъде щастлив.
— Аз също — отвърна Мариса.
— Изпитвах известни съмнения, когато ми казаха, че ще се венчава за някаква жена по заповед на краля. Признавам, не ми бе особено приятно да разбера, че изборът на краля се е спрял на англичанка. Но вие не сте някаква ревла, от което се опасявах. Изглежда, че сте съвсем подходяща за най-малкия ми син. Точно от това се нуждае Камерън. Той е истински Бюканън в това отношение. Ние винаги сме обичали предизвикателството. — Тъмните очи на Ангъс проблеснаха весело. — Особено в жените ни.
— Това е добре — каза Мариса, — защото и ние, от рода Фицджералд, сме известни с любовта си към предизвикателството и особено — добави тя лукаво — към мъжете си.