Коприна и стомана

— Катрин винаги е съжалявала за онова, което се случи, милейди. Както и аз самият. Тогава тя отчаяно се нуждаеше от моята защита. Водела се е от вярата, че нашият брак ще продължи кратко и че двамата с вас един ден ще можем наистина да се оженим.

Ярките й сини очи се заковаха на лицето му.

— Наистина ли е смятала така?

— Да.

Алисън пристъпи към него и пъхна мъничката си, облечена в ръкавица длан в ръката му.

— Може би точно затова си е тръгнала, милорд. За да можем ние двамата най-после да се съберем.

Люсиен погледна към ръката й, която несъзнателно стискаше ръкава му — изящна и неповторимо женствена. Не можеше да си представи, че тази малка и нежна ръчица ще направи каквото е необходимо, за да спаси живота на едно малко дете.

— Може би това е била една от причините — отвърна той и внимателно се освободи от ръката й. — Но когато си тръгна, тя нямаше представа колко много я обичам. Не знаеше, че се радвам, задето се ожених за нея и че се чувствам горд да я наричам моя съпруга.

Тялото на Алисън се скова, ръцете й се вкопчиха в дантелата на кремавата й копринена рокля.

— Мислех, че не вярвате в любовта. Винаги ми повтаряхте, че това чувство не съществува.

— Бил съм истински глупак — отвърна й простичко той.

Светлите й вежди се сключиха на челото й.

— Надявах се, че ние двамата можем да поправим нещата помежду си. Сега разбирам, че съм сгрешила. В такъв случай, ще приема предложението на Риджиналд Дикерсън, лорд Мортимър, както майка ми настояваше да сторя. — Тя вирна гордо брадичка, повдигна полите си и си проправи път покрай него.

Люсиен улови ръката й.

— Може и да не ми вярвате, Алисън, но двамата с вас имахме късмет, че не се оженихме. Вие заслужавате съпруг, който да ви обича, независимо дали е Мортимър или някой друг. Трябва обаче да се уверите, че и вие сте способна да отвърнете на любовта му. Любовта е ключът към истинското щастие.

Алисън не му отговори, но за миг нещо проблесна в очите й. Люсиен гледаше как се полюшва кринолинът й, докато вървеше по коридора. Алисън беше мила и невинна — жената, която винаги бе вярвал, че желае.

Сега вече знаеше, че в действителност се нуждае от интелигентна и страстна съпруга, от истински партньор и приятел. От жена, която не се бои да го предизвика и чието предизвикателство той с радост приема. Нуждаеше се от Катрин Грейсън и твърдо вярваше, че един ден ще я открие. Нямаше да се предаде, докато не си я върнеше.