Коприна и стомана
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Коприна и стомана». Краткое содержание книги:
На сутринта, след като вървя през цялата нощ, Катрин стигна един крайпътен хан. Пощенската кола пристигна преди зазоряване. Тя плати таксата и побърза да се качи. През следващите няколко дни смени няколко коли, които пътуваха в различни посоки. Все още се боеше, че някой би могъл да я проследи. Когато най-после достигна „Сейнт Ийвс“, разположен на далечния Корнуолски бряг, Катрин вече не се страхуваше, че някой би могъл да я открие.
Преди много години, като дете, бе идвала в малкото рибарско градче с родителите си. Още тогава се бе влюбила в това място и сега, докато се взираше през прозореца на пощенския вагон, заслушана в бученето на пенливите вълни, Катрин осъзна, че дивната красота на градчето не се е променила с годините.
Може би тук ще успея да си изградя нов живот, помисли си тя и потисна тъпата болка в гърдите си. После се сети за Люсиен, за сребристите пламъчета в очите му, за меката му усмивка, отправена към нея, за усилията му да я защити и дълбоко в сърцето си, където никой не можеше да надзърне, Катрин безмълвно зарида.
Беше толкова трудно да приеме, че през цялото време е грешил.
Толкова трудно, че му бяха необходими цели три дни, за да го проумее. Нямаше представа какво да й каже, как да повдигне такъв важен въпрос — нейните интереси, нейните убеждения, сърцевината на техните разногласия.
Затова и бе напуснал замъка — да остане насаме със себе си, да обмисли внимателно онова, което се случи, събитията, които коренно промениха начина му на мислене, промениха целия му живот. Имаше нужда да види ясно нещата, да размисли. Искаше да бъде сигурен.
Но когато се върна, беше твърде късно.
Седнал зад бюрото в кабинета си, Люсиен приглади листа, който Катрин му беше оставила. След шест дни и хиляди прочитания хартията бе смачкана и поразкъсана. Нямаше нужда да прочита отново думите; вече ги знаеше наизуст. Но това мъничко парче хартия беше всичко, което му остана от нея, и щеше да го пази до нейното завръщане.
Буквите се размиваха пред погледа му и му напомняха какъв глупак е бил.
Скъпи мой Люсиен,
Досега вуйчо ми вероятно е починал. Умолявам те да повярваш, че нямам вина за смъртта му, въпреки че при тези обстоятелства вероятно ще ти е трудно да го приемеш. Заминавам с надеждата, че това ще сложи край на всички проблеми, които ти причиних. Тръгвам си и защото се боя.
Тръгвам си, за да ти върна свободата.
Давам ти пълното право да анулираш брака, както се бяхме уговорили, и да си намериш съпруга, за каквато винаги си мечтал. Макар силно да ми се иска нещата да бяха различни, аз никога няма да се превърна в жената, която ти искаш да бъда. След онова, което се случи с Майкъл, вероятно отвращението ти към мен ти е помогнало сам да го осъзнаеш.
Грижи се за себе си, любов моя, и моля те, грижи се и за Майкъл, макар да съм сигурна, че ще го сториш. Тръгвам си само с една болка в душата — че никога не намерих смелост да ти кажа, че те обичам и че винаги ще те обичам.
Твоя приятелка завинаги,