Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
— Не си представях, че ще изкараме медения си месец в Галвестон, скъпа, но на първо време трябва да се задоволим с това.
— Все ми е едно къде сме, стига само да сме двамата — заяви Ники и обгърна мускулестия му врат с ръце.
— Ще останем тук няколко дни и после ще се приберем у дома.
— В Бел Шен ли?
— Да, мила моя, в Бел Шен. Отдавна трябваше да те отведа там. — Алекс отново я целуна шумно. — Ще успеем да се приберем тъкмо преди Коледа, за да участваме в големия захарен бал.
— Коледа в Бел Шен — промълви тя с копнеж. — Ще бъде прекрасно.
— Мисис Леандър се подготвя отдавна за празниците.
Ники се усмихна.
— Нямам търпение да си идем у дома. — Като излязоха от църквата, Алекс я пусна да стъпи на земята. С крайчеца на очите си забеляза Рам, който изглеждаше далеч по-умърлушен, отколкото би трябвало да бъде.
— Какво ти е, приятелю? — запита го Алекс.
— Приятел ли? — повтори саркастично Рам. — Ако ти бях истински приятел, нямаше да се усъмня в теб. След толкова години би трябвало да знам, че ще постъпиш както трябва.
— Но ти постъпи точно така, както исках — защити жената, която обичам. Нали затова ти я поверих.
На Рам камък му падна от сърцето. Той се засмя до ушите.
— Не се сетих за това, но щом казваш, сигурно си прав. А сега, след като си свърших работата и ти намери кой да се грижи за теб, аз мога да си ходя.
Алекс не се учуди.
— Къде смяташ да вървиш?
— Един кораб на щатския флот на Тексас ще замине скоро за Мексико, за да окаже съдействие на група бунтовници, които се борят срещу мексиканското правителство. Тексасците търсят наемници. Аз ще се запиша.
— Чух за това — каза Алекс. — Сред войниците е и братът на Морган Траск. Размених няколко приказки с него, като пристигнах.
Ники се обърна към Алекс.
— Мисля, че и ние го срещнахме.
— Много прилича на по-големия си брат. Не е така разсъдлив като него, но мисля, че е добър човек.
Ники се обърна към Рам. Мъчно й бе, че си тръгва, но усети, че предстоящото приключение го радва.
— Ще ни липсвате — каза тя.
И когато се привдигна на пръсти, за да го целуне по гладката буза, слънцето изведнъж се подаде иззад облаците.
— Винаги си добре дошъл в Бел Шен — увери го Алекс и стисна крепката десница на Рам.
От другата страна на улицата мъжете и жените на капитан Мерсер вече се бяха отправили към каруците, за да извършат последните приготовления за пътуването, но свещеникът с бялата яка още се бавеше. Той тъкмо венчаваше последната двойка. Ники забеляза, че мъжът, който каза „Да“, бе Саймън. Жената до него бе ниска, тъмнокоса и закръглена, имаше кафяви очи и пълна брадичка, която й се стори някак позната. Значи шестата невеста все пак бе пристигнала.
И Лорна Макинтош бе избрала Саймън Стилуотър.
Ники нададе радостен вик, хвана Алекс за ръката и изтича при приятелката си. Лорна се обърна и широко разтвори очи.
— Ники, господи! Ама наистина ли си ги?
— Не мога да повярвам — Ники й се хвърли на врата.
— Как се озова тук?
— Мъжът, който ме купи, се спомина миналия месец. И докато лешоядите се караха за наследството, аз си плюх на петите. Чак дотук едва ли ще ме преследват.
— Няма за мен по-хубав сватбен подарък от вестта, че си най-сетне свободна.
Двете жени отново се прегърнаха и избърсаха от очите си сълзите на радост.
— Ти май също си ми направила хубав подарък — отвърна Лорна и погледна сърдечно новоизлюпения съпруг.
Саймън се ухили. Явно харесваше невестата си.
— Това е мъжът ми. Току-що се венчахме — каза Ники и се усмихна на Алекс. — Александър дьо Вилие, искам да ти представя една стара моя приятелка, Лорна Макинтош.
Шотландката му се усмихна лъчезарно и му подаде ръка, която Алекс незабавно стисна.
— Много съм ви задължен — каза той, защото изведнъж се сети, че тъкмо тази тъмнокоса жена бе опазила Ники в затвора.
— Няма какво да ми благодарите. Тя сама се спаси. Можете да се гордеете с жена си. — Смехът й бе сърдечен и дълбок. Ники рядко го бе чувала в тясната им килия. — Може би се чудехте тогава защо я купихте, но попаднахте на истинско съкровище.
Алекс се съгласи напълно.
— Никол разправяше много хубави неща за вас. Не е забравила доброто, което сте й сторили.
— Опитах се да я предпазя от онзи мръсник, Фортие, но си помислих, че той ще иска да я купи на всяка цена. Като видях, че вие ще я вземете, се успокоих.