Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
Трябваше да се радва, че не очаква дете от Алекс. И няма да обремени допълнително мъжа, който ще я вземе. Но не бе така. Детето щеше да е частица от Алекс, която завинаги ще остане при нея. Синът или дъщеря му щяха да са плод на любовта й към него. Един спомен от плът и кръв, който не ще й позволи да го забрави, където и да отиде.
Ники и Рам слязоха почти последни от кораба. Ники бе доволна, че отново ще усети твърда почва под краката си. В пристанището цареше оживление. Навсякъде търгуваха с памук. Но все пак нямаше такъв хаос, като в Ню Орлиънс. Те си пробиха път между матроси, заселници, свине, кучета, кокошки и крави и се насочиха към прашния път покрай брега. Ники разглеждаше смаяна селището, което твърде много се различаваше от големия град.
— За съжаление не е тъй хубаво като във Френския квартал — каза Рам.
— Но не е и така пренаселено — отвърна тя и решително вирна брадичка. Без да обръща внимание на гърления му смях, младата жена извади статията, която бе изрязала от вестника и още веднъж я прочете, макар че вече я знаеше наизуст.
— Трябва да се свържем с капитан Мерсер, ръководителя на групата. Той живее в хотел Галвестон, близо до централния площад. Къде ли ще е това?
Докато Рам оглеждаше дървените къщи и малките дъсчени бараки, носейки в едната ръка чантата си, а в другата — огромния й куфар, Ники отиде пра един мъж в униформа, застанал само на няколко метра от, тях.
— Извинявайте, господине, бихте ли ми казал как мога да стигна до площада?
Едрият мъж се засмя и белите му зъби просветнаха на загорялото лице. Острият вятър рошеше гъстите кестеняви коси.
— Лейтенант Брендън Траск, моряк от флота на щата Тексас, е на вашите услуги, мадам.
Траск. Името й звучеше познато. Като се вгледа в резките му, мъжествени черти, в паметта й изплува образът на също тъй едрия капитан Морган Траск, който командваше Сий джипси. Макар че косите и очите им имаха различен цвят, двамата си приличаха като близнаци. Запита се дали не са братя, но не каза нищо. Колкото по-малко хора знаят за миналото й, толкова по-добре.
— Добър ден, господин лейтенант — рече Ники. — Трябва да отида на площада.
— Ясно, мадам. Намира се точно на главната улица. Вървете оттук направо, докато стигнете до църквата. Там се намира и хотел Галвестон.
— Много ви благодаря, господин лейтенант.
— За мен бе удоволствие, мадам — и той отдаде чест.
Когато Ники си тръгна, Рам погледна предупредително лейтенанта. Високият войник само се усмихна и продължи да гледа след нея. Усети на гърба си — или по-долу — неговия поглед, и неочаквано се засмя.
Малко след това пристигнаха на площада, намиращ се само на няколко пресечки от пристанището. Макар че Галвестон бе градче, което изобщо не можеше да се сравнява с Ню Орлиънс, тук хората също се приготвяха за Коледа, до която оставаха още само две седмици. Витрините и вратите бяха украсени с хартиени гирлянди.
Ники се опитваше да не забелязва тези неща. Последните три коледни празника й бяха донесли само мъка. Нямаше основание да вярва, че този ще е по-различен.
Тя ускори крачка и стигна най-сетне до хотела — доста семпла дървена постройка, в която нае една стая.
— Капитан Мерсер сигур ши са зарадва да ви види, мадам — заяви портиерът. — Той вече събра ина глутница пощръклели… ъ-ъ, прощавайте, мадам, една група заселници, дето само чакат да грабнат някоя невеста.
Ники се насили да се усмихне.
— Къде мога да го намеря?
— Ши са върни за вечеря. Дотогаз си починети или пък разгледайти града.
— Много ви благодаря. Наистина имам нужда от почивка. — А най-вече искаше да остане сама. — Защо не се поразходите, Рам? Сигурна съм, че искате да огледате града.
— Нека първо да кача куфарите.
След известно време тя слезе пак във фоайето и намери човека, когото търсеше.
— За мен е удоволствие да се запозная с вас, мадам — Раймон Мерсер, мъж на средна възраст с дебели бакенбарди, я оцени само с един бегъл поглед.
— Много ви благодаря, капитане — Ники подаде малката си ръка и дебелият като буре мъж я разтърси.
— Защо не седнем? — предложи той. Настаниха се на малка пейка от орехово дърво.
— И съпругата ви ли ще пътува с нас? — запита Ники, като забеляза тънката златна халка на пръста му.
— Тя ще остане при сестра си в Галвестон. След няколко месеца трябва да роди. Последния път имаше проблеми, та сега решихме да не рискуваме.
— Да, разбирам. — Ники нервно мачкаше подгъва на кафявата си вълнена рокля. Недалеч от тях, облегнат на стената до камината, украсена с палми, стоеше Рам. Ники настоя да вечерят заедно в малкия ресторант на хотела. Имаше бифтек, картофено пюре и сос, а едрата фигура на Рам с подчертано ориенталските черти привличаше погледите.