Креолско сърце
- Автор: Мартин Кэт
- Серия: southern #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Пенчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Креолско сърце». Краткое содержание книги:
— Значи предпочиташ да се омъжиш за съвършено непознат човек, вместо да останеш любовница на мъжа, когото обичаш…
Тя се обърна и го видя изправен до себе си. Макар челото му да бе набраздено от тревога и умората да бе белязала мъжественото му лице, той изглеждаше още по-красив, отколкото бе останал в паметта й.
— Помолих те да не идваш — прошепна тя. — Помислих, че ще ме разбереш и ще се откажеш от мен. — Алекс протегна ръка да я погали, но тя се дръпна.
— Никога не ще се откажа от теб — каза дрезгаво той.
Ники стана и го погледна в очите. Напрегна докрай волята си, за да произнесе думите, които сърцето й отхвърляше.
— Това е въпрос на чест — каза тихо тя. — Без чест животът нищо не струва.
— Да — каза той. — Научих това от теб.
— Моля те, Александър, моля те, остави ме.
Но той сякаш не чу думите й. Коленичи безмълвно до нея и взе в топлите си шепи леденостудените й ръце.
— Мадмоазел Сен Клер, аз те обичам повече от всичко на света. Не мога да понеса дори мисълта да живея без теб. Ще ми окажеш ли върховната чест да станеш моя жена?
Ники политна към твърдата пейка. Когато Алекс вдигна до устните си треперещите й пръсти и ги целуна, на очите й избликнаха сълзи и се изтърколиха по нежните бузи.
— Трябваше да те попитам още преди — обясни й той, когато тя не му отговори, — но исках да дам на Клариса шанс да запази реномето си. Затова изчаквах. — После измъкна от джоба на жилетката си малка кадифена кутийка и вдигна капачето.
На подложката от лъскав бял сатен грееше диамантен пръстен. Сред камъчетата, които блещукаха под светлината на свещите, имаше четириъгълен, гладък аквамарин с цвета на очите й.
— Алекс — промълви едва чуто Ники и протегна ръце към него.
Той я взе в обятията си и я притисна. После я целуна по косите и благодари на бога, че все пак бе успял да я намери навреме.
— Омъжи се за мен — прошепна и той на ухото и пъхна пръсти в меките й коси. — Тук и сега.
Той чу, че тя заплака тихо, после замълви непрекъснато името му, сякаш за да се увери, че наистина е при нея.
— Обичам те, Алекс — прошепна Ники през сълзи. — Обичам те до смърт. — Тя обсипа бузите и врата му с нежни целувки и най-сетне впи устни в неговите.
Алекс потръпна. Никога не бе преживявал толкова сладко, опияняващо докосване.
— Слава богу, че те намерих. Трябваше да ти направя това предложение много по-рано. Такива мъки причиних и на двама ни… Ще можеш ли някога да ми простиш?
— Не биваше да се усъмнявам в теб. Трябваше да ти имам доверие.
— Ще те обичам вечно, мила моя. Никога не се съмнявай в мен. — Той взе пръстчетата й, целуна ги топло, сластно, а Ники се притисна до него и отговори на целувката му с не по-малка страст.
След малко я пусна и каза:
— Но ти още не си ми отговорила.
Ники се усмихна и отново го целуна.
— Мисля, че вече дадох дума на друг — подразни го тя. — Какво ще правим с моя годеник?
— Саймън Стилуотър великодушно се отказа от претенциите си… след като разбра, че си моя.
Ники се засмя.
— В такъв случай, господин дьо Вилие, ще отговоря на тъй трогателно зададения ти въпрос, че с гордост ще стана твоя жена.
Алекс я целуна. И дългата му, чувствена целувка разбуди у двамата желания, за които църквата не бе най-подходящото място.
— Обещавам ти, че няма да съжаляваш.
Ники грейна.
— Досега не съм съжалила за нито един миг, прекаран с теб.
После го хвана подръка и той я поведе право към олтара. В този момент през страничната врата влезе дребен чернокос свещеник, чието дълго расо се влачеше подире му.
— Мога ли да направя нещо за вас? — запита той.
— Отче, знам, че молбата ми е малко необичайна, но ние трябва да се венчаем незабавно. — Той се усмихна чаровно на Ники. — Искам да отведа тази дама час по-скоро в леглото, но без да уязвя честта й.
— Алекс!
Той се усмихна още по-широко.
— Е, отче?
Дребничкият свещеник никак не бе изненадан.
— Има случаи, синко, когато ми се налага да поизменям правилата. Този ми изглежда точно такъв.
Алекс се обърна към Никол.
— Като се върнем вкъщи, ще вдигнем голяма сватба, но повече няма да рискувам отново да те загубя.
— И аз — добави тя. — Обещавам ти, че вече няма да бягам от теб.
Двадесет и пета глава
Алекс и Никол бяха венчани от дребния чернокос свещеник с един радостен, пълен е усмивки и сълзи церемониал, който бе съвсем различен от неувереното „Да“, което си казаха мъжете и жените отвън на прашната улица.
Рам заведе булката до олтара и стана свидетел на бракосъчетанието. До Ники застана едни стара мексиканка, която намокри със сантиментални сълзи черната си рокля. След като и двамата казаха „Да“ и след като Алекс целуна невестата си, той я вдигна на ръце и я понесе между пейките.