Огледален танц

— Зная. Отправили сте му някои доста недвусмислени заплахи.

А Марк си беше представял, че прислужникът-страж на ИмпСи е изпратен да го защити…

— Искам да ви попитам, сър, капитан Ворвента фигурира ли в списъка на онези, за които се предполага, че знаят за Майлс?

Илян присви очи.

— Не.

— Да, но той знае.

— Много интересно…

— Това, което ви съобщих, ще ви помогне ли?

Илян въздъхна.

— Създава ми нов проблем, по който да мисля. Откъде може да е изтекла информацията? Трябва да открия.

— Но… по-добре е да знаете.

— О, да.

— Мога ли в замяна да поискам една услуга?

— Може би. — Илян изглеждаше крайно несговорчив. — Каква услуга?

— Искам да участвувам.

— Какво?

— Искам да участвувам в издирването на Майлс, което провежда ИмпСи. Като начало искам да се запозная с вашите рапорти. След това не зная. Но не мога да допусна повече да бъда държан настрана и в неведение.

Илян го погледна подозрително и после каза:

— Не. Няма да ви пусна да се ровите в строго секретните ми файлове. Лека нощ, лорд Марк.

— Почакайте, сър! Нали се оплаквахте, че не ви достигат хора. В такъв случай не можете да отхвърлите един доброволец.

— Какво си представяте, че можете да направите вие, което не е по силите на ИмпСи? — отговори грубо Илян.

— Работата е там, сър… ИмпСи не може. Вие не можете да намерите Майлс. Аз едва ли мога да направя по-малко от това.

Лицето на Илян почервеня от гняв и той разбра, че не е поставил въпроса дипломатично.

— Лека нощ, лорд Марк — повтори Илян през зъби и със замах прекъсна връзката.

Марк седеше замръзнал на стола на Майлс. В стаята беше толкова тихо, че най-силният звук, който можеше да чуе, беше туптенето на собствената му кръв в ушите. Трябваше да посочи на Илян колко е способен, колко бързо схваща. Ворвента беше разкрил, че знае, но Марк с нищо не му беше дал да разбере, че той знае, че Ворвента знае. Разследването на Илян сега трябваше да изненада онзи, чрез когото изтичаше информацията. „Това не е ли ценно? Не съм толкова глупав, колкото си мислиш.“

„Но и ти не си толкова умен, колкото очаквах, Илян. Ти не си… съвършен.“ Това беше смущаващо. Той беше очаквал ИмпСи да е съвършена. Тя се беше погрижила неговият свят да я мисли за съвършена. И Майлс също за съвършен. И графът и графинята. Всички съвършени, всички защитени срещу убийство. Всички направени от гума. Единствено той беше уязвим.

Спомни си как Иван плачеше в сенките. Спомни си за графа, който плака в гората. Единствено графинята бе успяла да запази маската си. Трябваше да я запази. Тя имаше повече за криене. Самият Майлс, човекът, който беше създал една цяла друга личност, само за да избяга в…

Проблемът беше в това, че той самият се опитваше да е Майлс Воркосиган. Дори Майлс не се бе старал да е толкова верен на себе си. Той е трябвало да събере един цял поддържащ екип. Екип от хиляди хора. „Нищо чудно, че аз никога няма да мога да се изравня с него.“